Кражбите на безценни картини зачестяват: малките музеи в Европа търсят начин да опазят културното наследство

Поредица от дръзки обири на произведения на изкуството в Европа засилва тревогата за сигурността на музеите, особено на по-малките институции с ограничени бюджети и недостатъчна техническа защита. След кражбата на ценни бижута от Лувъра в Париж през 2025 г. подобни посегателства бяха регистрирани в Италия, Франция и Испания, предава Ройтерс.

Сред тях е и обирът в музея на фондация „Магнани Рока“ край италианския град Парма през март тази година. Двама мъже проникнали през разбит прозорец и за по-малко от три минути свалили от стените картини на Сезан, Рьоноар и Матис. Творбите, оценени на около 9 млн. евро, били предадени на съучастник, докато друг участник в групата разсейвал охраната с пожарогасител.

През август карабинерите открили трите картини в кашон, скрит в апартамент. Петима граждани на Молдова били арестувани във връзка с престъплението. Според разследващите извършителите не успели да намерят купувачи за произведенията в Източна Европа и Русия.

Обирът не е изолиран случай. През август от музей в Сицилия изчезнали произведения на ренесансовия художник Антонело да Месина, а през септември били откраднати две картини на Рьоноар от музей във френския град Кан сюр Мер. В Испания престъпници посегнали на исторически златни монети и съкровище от бронзовата епоха.

Недостатъчна защита и ограничени бюджети

Проблемът е особено сериозен за по-малките музеи, които често разчитат на местно финансиране. Италия разполага с над 4400 музея и подобни институции, Испания - с около 1500, а във Франция има над 1200 музея с официален статут, наред с множество по-малки колекции.

Проучване на френското Министерство на културата от 2024 г. показва, че едва една четвърт от културните институции имат план за действие при извънредни ситуации, а почти половината не разполагат с видеонаблюдение. Според експерти около 85% от малките френски музеи се управляват от местните власти, които често нямат достатъчно средства за охрана.

През юли френското Министерство на културата обяви план с 33 мерки за повишаване на сигурността, подкрепен с 30 млн. евро за период от три години. В Италия също се препоръчват повече камери, по-дълго съхранение на записите и по-строг контрол върху посетителите. Само през 2025 г. карабинерите са регистрирали 17 кражби от музеи и галерии в страната при 14 през предходната година.

Европол също отчита задълбочаване на проблема. Според доклад на агенцията кражбите от музеи стават все по-сериозни, като престъпниците проявяват засилен интерес към благородни метали, скъпоценни камъни и ценни артефакти.

Трудно е да се продадат откраднати картини

За разлика от златото и бижутата, които могат да бъдат претопени или разглобени, известните произведения на изкуството трудно намират купувач на легалния пазар. Затова според експерти те по-често се укриват, използват се като средство за изнудване или се предлагат чрез частни канали.

Кражбите водят и до допълнителни разходи за музеите - за разследвания, възстановяване на щетите и подобряване на охраната. Някои институции вече преоценяват и застрахователните си рискове, тъй като посегателствата срещу произведения на изкуството се превръщат във все по-сериозна заплаха.

Пред музеите остава и друг проблем - как да осигурят по-добра защита, без да ограничават достъпа на посетителите до колекциите. Специалисти препоръчват особено ценните и уязвими експонати да бъдат показвани само при наличието на адекватни мерки за сигурност.

След обира в Парма музеят вече разполага с денонощна охрана, финансирана от местен консорциум за производство на сирене. Случаят предизвика широка обществена реакция, тъй като посегателството беше възприето не просто като кражба от културна институция, а като удар срещу общото европейско културно наследство.