При обработени 99,9% от изборните секции 80-годишният ляв политик събира 51,77% от действителните гласове
Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва спечели втория тур на президентските избори и си осигури безпрецедентен четвърти мандат начело на страната, след като надделя над десния сенатор Флавио Болсонаро, съобщи Върховният избирателен съд на Бразилия, цитиран от Ройтерс.
При обработени 99,9% от изборните секции 80-годишният ляв политик събира 51,77% от действителните гласове. Неговият съперник получава 48,23%.
Резултатът е обрат спрямо първия тур, на който Болсонаро, най-големият син на бившия крайнодесен президент Жаир Болсонаро, излезе начело. Лула да Силва се превръща в първия кандидат след възстановяването на демокрацията в Бразилия през 80-те години на миналия век, който печели президентските избори, след като е останал на второ място в първия тур.
Политическата кариера на Лула преминава през редица обрати. Бивш металург и синдикален лидер, той ръководи страната между 2003 и 2011 г., а през 2023 г. отново поема президентския пост. Междувременно, през 2018–2019 г., излежава присъда по обвинения в корупция, която впоследствие е отменена. Това му позволява да се върне в политическата надпревара и да победи Жаир Болсонаро на изборите през 2022 г.
Социолози отдават част от успеха на президента на по-високата от очакваното избирателна активност. В кампанията си Лула постави акцент върху борбата с бедността и неравенството, както и върху резултатите в областта на заетостта, грамотността и опазването на горите през третия си мандат. Сред обещанията му са въвеждането на безплатен обществен транспорт през почивните дни и увеличаването с 15% на помощите по една от водещите социални програми на правителството.
Изборният резултат има значение и за политическите отношения в Латинска Америка. Според Ройтерс победата на Лула възпрепятства усилията на американския президент Доналд Тръмп да разшири влиянието си в региона, където през последните години редица десни правителства възприеха подхода на Вашингтон по въпросите на сигурността и миграцията.
Пред новия мандат обаче стоят сериозни вътрешнополитически препятствия. На парламентарните избори консервативните сили постигнаха значителен успех, като Бразилия избра най-консервативния си Конгрес от възстановяването на демокрацията. Либералната партия на Болсонаро и съюзниците ѝ могат да разполагат с над 280 места в долната камара и до 50 места в Сената, което би им осигурило мнозинство и в двете камари.
Оливер Щюнкел, преподавател по международни отношения във фондация „Жетулио Варгас“ в Сао Пауло, смята, че съотношението на силите в парламента може значително да затрудни управлението на Лула. По думите му сред потенциалните проблеми са назначаването на съдии във Върховния съд, поддържането на стабилни парламентарни коалиции и рискът от започване на процедура за отстраняване на президента.
Икономическата ситуация също ще изисква внимание. Правителствените прогнози сочат, че растежът на бразилската икономика може да се забави до 2,3% през 2027 г. Междувременно държавният дълг е надхвърлил 82% от брутния вътрешен продукт – най-високото му равнище от пандемията насам. Високите лихви и увеличаващата се задлъжнялост на домакинствата допълнително ограничават възможностите за икономическа политика.
Анализатори очакват консервативното парламентарно мнозинство да настоява за структурни промени, насочени към подкрепа на бизнеса и ограничаване на държавните разходи. Подобни мерки обаче могат да предизвикат обществено недоволство и да усложнят изпълнението на социалните ангажименти на президента.
