Екипът на ТАРАЛЕЖ събра акцентите от деня
Тридневен национален траур в Испания след тежката влакова катастрофа, която стана по-рано в сряда. Най-малко 68 души са загинали при тежкия сблъсък между два влака край Толедо. Броят на жертвите продължава да расте, а спасителните екипи издирват още загинали сред останките от композициите. Испанският премиер Педро Санчес вече е на мястото на инцидента.
Катастрофата се нарежда сред най-тежките железопътни трагедии в съвременната история на Испания. Според Ройтерс това е най-смъртоносният железопътен инцидент в Европа от 2013 г. насам.
Санчес: Недопустимо е да преживеем две подобни трагедии за една година
Испанският министър-председател изрази скръбта си за загиналите и коментира тежките последици от поредния инцидент с високоскоростни влакове в страната.
„Цяла Испания е в траур“, заяви Санчес часове след катастрофата.
„Недопустимо е страна като Испания да преживее две катастрофи с високоскоростни влакове в рамките на една и съща година като тези, на които станахме свидетели“, допълни той.
Премиерът припомни трагедията в Адамус, Андалусия, през януари, когато при железопътна катастрофа загинаха 46 души.
Спасителните операции продължават
По последни данни на испанските власти жертвите на сблъсъка край Толедо са най-малко 68, като не се изключва броят им да се увеличи.
Спасителни екипи продължават да претърсват останките на влаковете в търсене на още тела.
На мястото на трагедията са изпратени линейки, хеликоптери и автомобили на погребални служби.
Една от пострадалите композиции се намира върху повдигнат участък от железопътната линия, където са съсредоточени част от спасителните действия.
Една от най-тежките железопътни катастрофи в Европа
Мащабът на трагедията поставя инцидента сред най-смъртоносните железопътни катастрофи на континента през последните години.
Сблъсъкът край Толедо е втората тежка катастрофа с високоскоростни влакове в Испания от началото на 2026 г., след трагедията в Андалусия през януари.
Докато спасителните операции продължават, страната скърби за десетките загинали.
Междувременно, Бенямин Нетаняху вероятно ще остане служебен министър-председател на Израел, след като парламентарните избори не излъчиха ясно мнозинство. Въпреки че десният блок около него губи досегашното си парламентарно мнозинство, резултатите му се оказаха значително по-добри от предварителните прогнози, а опозицията има ограничени възможности да състави правителство, предаде Ройтерс.
При преброени близо 86% от гласовете трите основни израелски телевизии прогнозират, че блокът на Нетаняху, обединяващ десни, крайнодесни и ултраортодоксални партии, ще получи 53 места в 120-членния Кнесет.
Опозиционният блок, воден от бившия военен командир Гади Айзенкот, се очаква да спечели 48 депутатски мандата.
Партиите, представляващи арабските граждани на Израел, са на път да получат рекордните 19 места, което ги превръща в потенциално решаващ фактор за бъдещото управление.
Нетаняху призова за силно дясно правителство
В изявление пред привърженици на партията си „Ликуд“ след 3 часа сутринта Нетаняху призова за съставяне на „силно дясно национално правителство“.
Той постави акцент върху военните успехи на Израел и допусна възможността за нови съвместни военни действия срещу Иран заедно със Съединените щати.
Според Нетаняху Израел и САЩ разполагат с „уникална историческа възможност“ да премахнат иранската заплаха „веднъж завинаги“.
Американският президент Доналд Тръмп, който открито подкрепи Нетаняху по време на предизборната кампания, заяви, че израелският премиер се е представил „много добре“.
Тръмп изрази и убеждението, че неговата подкрепа е допринесла значително за изборния резултат.
Опозицията трудно може да състави правителство
Въпреки че блокът на Нетаняху не достига необходимите 61 депутатски места за самостоятелно мнозинство, възможностите пред неговия основен съперник Гади Айзенкот също изглеждат ограничени.
За да формира управляваща коалиция, опозицията ще трябва да разчита на широка подкрепа от арабските партии.
Подобно сътрудничество обаче среща съпротива сред голяма част от еврейските политически лидери.
Опозиционният блок обединява формации от център-ляво до твърдата десница, но представянето му остава под очакванията на социологическите проучвания, които предвиждаха много по-оспорвана надпревара.
При липса на парламентарно мнозинство Нетаняху може да продължи да управлява като служебен премиер по време на коалиционните преговори, а при неуспех страната може да се насочи към нови избори през следващата година.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди за риск от ново преразпределение на сферите на влияние между Русия, САЩ и Китай. В обръщение, излъчено днес, той изрази опасения, че евентуална среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин може да доведе до договорености, които да засегнат интересите на по-малките държави, предаде Франс прес.
По информация от Москва се подготвя среща на тримата лидери в средата на следващия месец, в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС). Американският президент Доналд Тръмп вече изрази подкрепа за провеждането ѝ.
„На този етап не е ясно какви теми биха могли да обсъдят Китай, Русия и САЩ. Наистина не желаем тази среща да се превърне в повторение на Ялтенската конференция с последващо преразпределение на сферите на влияние“, заяви Зеленски.
Ялтенската конференция се провежда през февруари 1945 г. в Крим с участието на лидерите на САЩ, Великобритания и Съветския съюз. На нея се обсъжда следвоенното устройство на Европа. В исторически план срещата често се посочва като пример за това как големите сили вземат решения с дългосрочни последици за други държави, без те да участват пряко в преговорите.
Тринадесетият пакет италианска военна помощ за Украйна остава без окончателно одобрение, като премиерът Джорджа Мелони изчаква резултатите от междинните избори в САЩ. Това съобщава Il Giornale d’Italia.
Според изданието подготовката на новата доставка е приключила, но все още няма определена дата за изпращането ѝ към Киев. Забавянето поставя под въпрос поетите от Мелони ангажименти за подкрепа на Украйна, заявени пред френския президент Еманюел Макрон и украинския държавен глава Володимир Зеленски.
Решението за предоставяне на помощта е било отлагано няколко пъти. Първоначално се е очаквало тя да бъде изпратена през юли, след това срокът е бил преместен за септември, а впоследствие — след конгреса на партия „Лига“. Сега вниманието е насочено към междинните избори в САЩ.
Италия не е обявила официално прекратяване на военната подкрепа за Украйна. По информация на Il Giornale d’Italia обаче последната доставка е била преди около 10 месеца.
Според изданието резултатите от американските избори могат да променят политическия контекст, но към момента няма обявен конкретен срок за изпращането на новия пакет. За Киев остава неясно кога ще получи следващата военна помощ от Рим.
