Ким Чен-ун ясно демонстрира на Тръмп, че цената за евентуална сделка вече е много по-висока, тъй като Северна Корея има сигурен тил в лицето на Владимир Путин
Между САЩ и Северна Корея се наблюдава интензивна динамика през последната седмица, която започна с неочаквани дипломатически жестове от Вашингтон и прерасна в демонстрация на сила от страна на Пхенян.
Всичко започна от Белия дом, където Доналд Тръмп обяви план за нова среща на върха по-късно през годината и за пореден път похвали личния си контакт с Ким Чен-ун. „Познавам Ким Чен-ун много добре и с него всичко ще е наред, стига да имаме умен президент. Фактът, че се разбирам с него, е нещо добро, а не лошо“, заяви Тръмп.
За да подкрепи думите си с действия, американският президент нареди съкращаване на ученията Ulchi Freedom Shield с Южна Корея, определяйки ги като „обидни“ и „враждебни“. Тръмп отиде още по-далеч, като публично обяви, че Пхенян притежава 57 „много мощни“ ядрени оръжия. Ръководителят на Белия дом загатна и за течаща комуникация с Пхенян като заяви, че Ким Чен-ун вече е отговорил на потърсения от американците контакт.
Конфликтът с Иран е част от равносметката, поради която се наблюдава това затопляне на отношенията между Вашингон и Пхенян. Говорейки пред журналисти в Овалния кабинет, Тръмп изрази разочарованието си от Сеул, свързано с отказа на южнокорейското правителство да изпрати подкрепа за американските военни операции в Иран. Тръмп директно разкритикува съюзника си с думите: „Имаме 39 000 войници там, които ви пазят от Ким Чен-ун, вашия съсед, а вие няма да ни помогнете за една много лесна военна операция в Иран. Това е странно“ (уточняваме, че американският военен персонал в Южна Корея е между 26 и 27 000 души).
Като реакция на това и въпреки предупрежденията на Пентагона, Тръмп нареди на новия министър на отбраната Пийт Хегсет драстично да съкрати ежегодните маневри Ulchi Freedom Shield с Южна Корея, които започнаха на 17 август. В резултат на това съвместните учения бяха съкратени от планираните 11 дни на едва 5 дни, а близо половината от полевите тренировъчни програми бяха отменени или отложени, което предизвика сериозно безпокойство в Сеул относно сигурността на Корейския полуостров.
Южнокорейският президент Ли Дже-мюн се опита да тушира напрежението, като публично подкрепи мирните усилия на Тръмп, но същевременно призова за по-голяма военна независимост и обяви, че Сеул трябва бързо да увеличи разходите си за отбрана до 3,5% от БВП, за да може самостоятелно да се защитава.
Очаква се евентуалната нова среща между Тръмп и Ким да се проведе през ноември в Шънджън, Китай, по време на икономическия форум на АТИС. Оповестяването на конкретната цифра от 57 ядрени оръжия от страна на Тръмп се счита за изключително необичаен и безпрецедентен ход, тъй като правителството на САЩ никога не публикува официални секретни данни за арсенала на Пхенян. С това Тръмп индиректно потвърди оценките на международни институти като Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI), според които Северна Корея е сглобила около 60 бойни глави. Според южнокорейското разузнаване обаче Пхенян има към 120 ракети с ядрени накрайници.
Вместо дипломатическо размразяване обаче, последвалите действия на Северна Корея през последните две седмици показаха коренно различна реалност на терен. Броени часове след новината за ограничаването на ученията, Пхенян отговори с масиран залп от 10 балистични ракети към Японско море, преминавайки към директна военна демонстрация.
Последва и реторичен „студен душ“ от сестрата на Ким Чен-ун, Ким Йо-чен, която определи американските отстъпки като „недостойно за коментар“ действие и отрече да знае за каквато и да е скорошна комуникация между лидерите. Въпреки това тя умишлено разграничи държавната политика от личните отношения, подчертавайки, че връзката между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп „все още са отлични“, a брат й пазел добри лични чувства към американския президент. С това Северна Корея показа, че отхвърля символичните жестове, но запазва личния канал между двамата като инструмент за бъдещ натиск.
Тази втвърдена позиция на Севера отразява дълбоката промяна в стратегическата среда спрямо първия мандат на Тръмп. Преди дни севернокорейското външно министерство официално осъди дори съкратения вариант на маневрите като „репетиция за агресивна война“. Анализаторите подчертават, че днес Ким Чен-ун има много по-малко стимули за ядрени отстъпки, тъй като Пхенян вече пренасочи външната си политика, превръщайки Русия в свой основен приоритет (включително за раздразнение и на Китай).
Северна Корея вече изпрати хиляди свои войници и огромни количества военно оборудване в подкрепа на руската война в Украйна, а същевременно укрепи отношенията си и с Пекин. В този контекст масираният ракетен залп и изявлението на Ким Йо-чен показват, че Пхенян няма намерение да търгува ядрения си арсенал срещу козметично съкращаване на учения, докато Вашингтон не промени изцяло „враждебната си политика“.
На този фон Южна Корея спешно призова Китай да използва влиянието си и да върне Северна Корея на масата за преговори, докато китайският външен министър Уанг И отвърна, че ключът е в фундаментална промяна на подхода на САЩ.
Поведението на Пхенян придобива пълния си смисъл само през призмата на безпрецедентното сближаване по оста Москва-Пхенян. Северна Корея вече не се намира в международна изолация, каквато беше ситуацията по време на първите срещи на върха с Тръмп през 2018 и 2019 година. Днес режимът на Ким Чен-ун е официален стратегически и военен съюзник на Руската федерация, скрепен с договор за взаимна отбрана. Икономическата подкрепа, доставките на петрол и съвременните технологични трансфери от Москва за ракетната програма на Севера дават на Ким огромно самочувствие и финансова независимост от Запада.
Сегашната демонстрация на военна сила и пренебрежителното отношение към американските жестове на добра воля показват, че Пхенян действа от позицията на силата. Ким Чен-ун ясно демонстрира на Тръмп, че цената за евентуална сделка вече е много по-висока, тъй като Северна Корея има сигурен тил в лицето на Владимир Путин. Това превръща руско-севернокорейския съюз в основна пречка пред плановете на Вашингтон за лесна деескалация на полуострова, тъй като Пхенян вече извлича директни ползи от продължаващото глобално напрежение.
