Според Аркадий Островски, наблюдател на Кремъл в The Economist, който наскоро е провел часове разговори с един от най-богатите руснаци, сред свръхбогатите настъпва „исторически политически завой“ по отношение на бъдещето на страната
Часове след началото на пълномащабната инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., Владимир Путин събра в Екатерининската зала на Кремъл над три дузини от най-богатите руснаци, пише BBC.
„Бледи и недоспали“, олигарсите мълчаливо изслушаха призива му да „проявят разбиране“ и да подкрепят икономиката. Никой не посмя да възрази – през десетилетията на управление на Путин бизнес елитът научи цената на критиката, още след като през 2003 г. някогашният петролен магнат Михаил Ходорковски беше вкаран в затвора за десет години.
Зад това привидно мълчание обаче днес се долавя напрежение, тъй като част от руските магнати все по-активно обмислят как ще изглежда Русия след Путин. Според Аркадий Островски, наблюдател на Кремъл в The Economist, който наскоро е провел часове разговори с един от най-богатите руснаци, сред свръхбогатите настъпва „исторически политически завой“ по отношение на бъдещето на страната.
Докато през „дивите 90-те“ след разпадането на СССР олигарсите приватизираха държавни гиганти и диктуваха политиката, веднага след избирането си през 2000 г. Путин ги подчини напълно. Финансистът Бил Браудър си спомня как на форума в Давос в предвоенните години тези арогантни и самоуверени „алфа-мъжкари“ са се превръщали в „напълно покорни, почти отчаяни ученици“ в момента, в който Путин се появи. От 2022 г. насам Кремъл ги държи в строя чрез безпощадна политика на моркова и тоягата – активите на критиците на войната се конфискуват, докато лоялните печелят огромни държавни военни поръчки. Така днес в Русия има рекордните 155 милиардери (според списание Forbes) с общо състояние от близо 700 млрд. долара.
Въпреки рекордното си богатство, много от тях са неспокойни, защото парите им вече не им носят предишната свобода и влияние. Вътре в Русия те нямат реална политическа тежест – „нямат карти, нямат игра; богати са, защото са свързани с Путин, а не обратното“, коментира политологът и опозиционер в изгнание Дмитрий Некрасов.
В същото време западните санкции ги превърнаха в парии извън страната – те не могат да използват частните си самолети или да акостират яхтите си в най-добрите европейски пристанища, което Браудър описва като „ужасно и унизително“ за тях.
Затова погледите на бизнес елита тихо се обръщат към епохата след края на управлението на Путин. Макар да няма признаци 74-годишният президент да се оттегли скоро (на въпрос на Ройтерс дали планира да остане на власт до 2036 г., той отвърна, че „само Бог знае“ дали здравето му ще позволи), в Москва знаят, че този момент неизбежно ще настъпи. При евентуална негова оставка или смърт властта временно би преминала у премиера Михаил Мишустин, но липсата му на президентски амбиции би отворила сериозен вакуум във властта.
В този сценарий олигарсите се питат дали Русия ще се върне към модела от 90-те, когато едрия капитал отново ще дърпа конците, или ще се появи нов автократ. Според анализаторите именно разцветът на демокрацията остава най-малко вероятният изход, тъй като ключовите демократични институции в страната отдавна са ерозирали и разрушени.