Българите продължават да поемат значителна част от разходите за здравеопазване от джоба си, като увеличаването на здравната вноска няма да реши този проблем. Това показва анализ на Институт за пазарна икономика с автор Петя Георгиева.

По данни на анализа плащанията от пациентите у нас са малко над една трета от всички разходи за здравеопазване – около 2,82% от БВП при средно 1,48% в ЕС.

Основният източник на тези разходи са лекарствата и медицинските изделия, закупувани от аптеките. Свободният достъп до голяма част от медикаментите и формалният контрол върху рецептите водят до висок дял на плащанията именно в тази категория.

Доплащанията за медицински услуги – като прегледи, болничен престой и избор на екип – са регламентирани и имат ограничена роля. Според анализа те по принцип трябва да ограничават свръхпотреблението, но на практика не влияят върху високия брой хоспитализации в България.

В извънболничната помощ тези плащания се разглеждат като „разумен компромис“ за участие на пациента и не бива да се премахват изцяло.

Анализът обръща внимание и на факта, че дългосрочната грижа почти липсва като разход в системата, тъй като често се поема от близките на пациентите и остава извън официалната статистика.

Изводът е, че дори при увеличение на здравната вноска, тежестта върху пациентите няма да намалее съществено, тъй като доплащанията са концентрирани извън болничната система – основно в аптечната мрежа.