Подгорица и Тирана настояват за изпращане на експертни екипи на алианса на фона на опасения от руска намеса в социалните мрежи и предстоящи избори
Министрите на отбраната на Черна гора и Албания искат НАТО да изпрати експерти, които да им помогнат да се противопоставят на нарастващата руска дезинформация, докато Москва засилва хибридните атаки в цяла Европа, предаде POLITICO.
В отделни интервюта черногорският министър на отбраната Драган Крапович и албанският му колега Ермал Нуфи заявиха, че алиансът трябва да увеличи подкрепата си, докато се изправят пред кампании в социалните мрежи, които според тях целят дестабилизиране на балканските държави.
"Русия непрекъснато провежда ... информационни кампании, насочени към уязвимостите на черногорците и други общества в Западните Балкани", каза Крапович.
Призивът идва в критичен момент, тъй като Подгорица работи за присъединяване към ЕС до 2028 г., а Тирана - до края на десетилетието. Черна гора също трябва да проведе парламентарни избори през лятото на 2027 г., докато Албания ще проведе местни избори през май. Министрите и в двете страни ясно заявяват, че имат нужда от помощ при справяне с онлайн операциите по влияние.
Съюзниците на НАТО се съгласиха да създадат хибридни екипи за реакция през 2018 г. Антонио Мисироли, бивш помощник-генерален секретар на НАТО за възникващите предизвикателства в областта на сигурността, каза, че екипът обикновено се състои от около дузина експерти, предоставени от правителствата членки. Те помагат за координиране на реакцията, наблюдават заплахите и изпращат сигнал за политическа подкрепа.
"Очевидно нашите капацитети по отношение на модернизацията на оборудването, човешкия капацитет, административните капацитети и [стратегическите комуникации] не са развити", каза черногорският министър.
Нуфи каза, че НАТО трябва да бъде "по-активно в идентифицирането на начини за противодействие на злонамерени актьори онлайн, [определяне] протоколи в рамките на страните от НАТО и в разполагането с екипи за реакция, които да помогнат на всяка страна, която има нужда."
Но този дебат стана политически зареден в Албания, където премиерът Еди Рама обвини Русия и Иран за подбуждането на продължаващи антикорупционни протести, които обхванаха страната от май насам.
Нуфи каза, че през последната година в Тирана са се увеличили кампаниите в социалните медии, "подхранващи омраза и гняв." Той добави, че има "организации, косвено свързани с Русия. Виждали сме техните взаимодействия онлайн."
"НАТО трябва да разгледа този въпрос по-отблизо", каза той.
Но експертът по комуникации и съосновател на базирания в Тирана мозъчен тръст SCiDEV Блеряна Бино заяви, че докато Албания е документирала кампании в социалните медии, свързани с Русия, по други въпроси няма доказателства, подкрепящи твърдението на Рама.
"Виждаме този опит на правителството като начин да делегитимира легитимните обществени оплаквания на гражданите", каза тя.
И Русия, и Иран отричат всякакво участие в протестното движение.
В Черна гора Москва провежда информационни кампании, за да мобилизира подкрепа за просръбски, русофилски опозиционни партии и използва своите мрежи чрез местната Сръбска православна църква, каза Любомир Филипович, политолог и експерт по чуждестранно влияние в Държавния университет на Аризона.
Миналия месец полицията задържа водещия прокремълски военен блогър Михаил Звинчук по подозрение в разпространение на руско влияние.
Крапович каза, че изборите в Черна гора през 2027 г. ще донесат още от тези предизвикателства. Той също така призова повече високопоставени представители на НАТО да посетят страната, като каза, че това ще сигнализира значимостта на Черна гора за алианса.
"НАТО и ЕС трябва да останат много присъстващи ... практически и политически", каза той.
Обществената подкрепа за НАТО се различава рязко между двете страни. Според скорошно проучване на НАТО, проведено тази пролет и видяно от POLITICO, 95% от албанците подкрепят оставането в алианса в сравнение с 52% от черногорските респонденти - най-ниският дял сред всички членове на НАТО.
Алиансът преди това беше изпратил хибридни екипи за реакция в Черна гора през 2019 г. и в Литва през 2021 г. Алиансът също изпрати екип в Албания през 2022 г., след като иранска кибератака парализира правителствени и граждански дигитални услуги.
Призивът и от двамата министри подчертава дълбока тревога в Европа относно руския саботаж и хибридната война, която според представители на алианса има за цел да разпадне единството на алианса и да спре украинските партньори да изпращат военна подкрепа на Киев.
Въпреки че изпращането на екип обикновено изисква консенсус сред членовете на НАТО, трима дипломати от НАТО, на които е предоставена анонимност, за да говорят свободно, заявиха, че съюзниците са отворени да разгледат тази възможност. Но те предупредиха, че Албания не трябва да реагира по вътрешнополитически причини.
Представител на НАТО, говорещ от името на организацията, заяви, че алиансът "може да предостави допълнителна подкрепа, когато бъде поискано." Официалният представител добави: "Съюзниците са се подготвили за, възпирали и защитавали от дестабилизиращи действия, включително чрез подобряване на киберзащитата си."
