Изборите в Босна и Херцеговина: водят босненски умерен, хърватска националистка и проруски сръбски политик
Изборите затвърждават влиянието на партиите, които оспорват посоката към ЕС и поддържат етническото разделение. Активността е ниска, а новата технология за гласуване създаде проблеми в част от секциите.
На парламентарните и президентските избори в Босна и Херцеговина в неделя, 4 октомври, предварителните резултати очертаха победители и в трите етнически квоти на колективното президентство с нов състав на колективното президентство и лидерство на СНСД в Република Сръбска. Активността е около 42%, а проблеми с новата технология забавиха гласуването в част от секциите.
На общите избори в Босна и Херцеговина, проведени в неделя, 4 октомври, предварителните резултати сочат, че Денис Бечирович запазва мястото си като бошняшки член на тричленното президентство. За хърватското място води Дарияна Филипович от Хърватския демократичен съюз на Босна и Херцеговина, а за сръбското — Желка Цвиянович от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД). Данните, цитирани на 5 октомври, обхващат всички гласове от редовните секции, но резултатите все още са предварителни.
СНСД, чийто лидер е Милорад Додик, запазва водещи позиции и в Република Сръбска. Кандидатът на партията Сава Минич води в надпреварата за президент на съставната единица пред опозиционния кандидат Бранко Блануша. Додик обяви победа за партията си, макар самият той да не участва като кандидат. След присъда за неподчинение на решенията на международния върховен представител му е забранено да заема публична длъжност, но той продължава да оглавява СНСД и да влияе върху политиката в Република Сръбска.
Избирателната активност е около 42% — приблизително 9,5 процентни пункта под отчетената през 2022 г. Изборите бяха за тричленното президентство, държавния парламент и парламентите на двете съставни единици, както и за президента на Република Сръбска и кантоналните събрания във Федерацията на Босна и Херцеговина.
Вотът беше първият общонационален, на който се използваха биометрична идентификация на избирателите и скенери за бюлетини. Новата система беше въведена с цел да подобри контрола върху процеса, но технически затруднения доведоха до забавяния в някои секции и гласуването на места продължи след обявения час за затваряне.
Изборният резултат не означава, че всички водещи политически сили заемат еднаква позиция спрямо Европейския съюз. Филипович е кандидат на националистическа, но проевропейска партия; особено сериозното предизвикателство за европейската интеграция идва от политиката на Додик и СНСД, които настояват за повече самостоятелност на Република Сръбска и често влизат в конфликт с държавните институции. Босна и Херцеговина получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2022 г., но преговорите за присъединяване все още не са започнали.
