Над 90 души са арестувани в Сърбия за две седмици, сред тях полицаи, държавни служители и бизнесмени

Над 90 души са били арестувани в Сърбия през последните две седмици по различни разследвания, сред които висши полицейски служители, държавни представители и бизнесмени. Това съобщава сръбската обществена телевизия RTS.

Според професора от Юридическия факултет в Белград Горан Илич последните задържания показват признаци на деполитизация на институциите. По думите му до неотдавна е било трудно да се представи ситуация, в която главният прокурор прави публични изявления, а прокуратурата работи независимо.

Сред арестуваните са началникът на Дирекцията "Криминална полиция" Марко Кричак, началникът на Службата за борба с престъпността Бошко Секулич и командирът на Специалното антитерористично звено Игор Жмирич. Задържани са и 17 полицаи.

В списъка попадат още собственикът на "Алта Банка" Давор Мацура, провинциалният секретар по социална политика Предраг Вулетич, директорът на Републиканския хидрометеорологичен институт Югослав Николич, надзирателят на затвора "Забела" Родолюб Рончевик и кметът на Инджия Марко Гашич.

Илич посочва, че съдилищата и прокуратурата винаги са разполагали със законовите правомощия да разследват и преследват престъпления, но проблемът е бил дали тези правомощия реално се използват.

"В самите институции структури, които досега бяха на заден план, използват възможността да излязат на преден план. Но това, което е по същество важно, е, че нещо се движи. Нещата се движат в положителна посока. Това не означава, че някой е обявен за виновен само защото е арестуван. Презумпцията за невиновност важи и за тях", казва Илич.

По неговите думи част от задържаните са свързани с предишната управляваща партия, която според него е упражнявала контрол върху съдебната система. Той твърди, че в продължение на близо 15 години това е възпрепятствало независимата работа на съдилищата и прокуратурите, макар да е имало и изключения.

"Прокуратурата е длъжна да преследва извършителите на престъпления, а съдът да решава делата, които са ѝ възложени. Това не беше така. Трябва да се има предвид, че през последните 15 години 95% от съдиите са били избирани или издигнати до най-висшите съдебни инстанции, предимно във Върховния и Конституционния съд. Същото важи и за Прокуратурата за организирана престъпност", казва професорът.

Илич допуска, че с последните си действия представители на полицията и прокуратурата се опитват да спечелят доверието на новото правителство, но поставя въпроса защо не са предприели подобни действия по-рано. Като пример той посочва съдия Миодраг Маич, който според него е бил сред малцината, осмелили се публично да говорят за проблемите в системата и понесли последствията от това.

Във връзка с възстановяването на доверието в полицията, прокуратурата и съдебната система Илич подкрепя предложението на Студентската листа за създаване на отделна прокуратура. Той припомня, че подобна инициатива е имало и през 2011 г., но тогава тя не е получила необходимата политическа подкрепа.

Професорът припомня и че след поражението на предишното демократично правителство на изборите през 2012 г. срещу министри са били образувани производства, които впоследствие са приключили с оправдателни присъди или са били прекратени заради изтичане на давност.

"В нашата страна нито един министър, освен по времето на Слободан Милошевич, не е бил подведен под отговорност за това, което е правил, докато е заемал най-високия пост в правителството. Бих искал това да е знак за нова ера, но това все още не сме го видели", каза професор Горан Илич.