Създадена във войната, легитимирана от Дейтън и свързана политически със Сърбия, Република Сръбска остава най-сериозното предизвикателство пред единството и стабилността на Босна и Херцеговина
Република Сръбска е една от двете основни политико-териториални единици в състава на Босна и Херцеговина. Тя не е независима държава, а е конституционна единица в рамките на международно признатата Босна и Херцеговина. Тази конструкция е създадена с Дейтънското мирно споразумение от 1995 г.
Днешната Босна и Херцеговина е резултат от войната при разпадането на Югославия. Държавата е силно децентрализирана и политическата й система е изградена около трите конституционно признати народа: бошняци, сърби и хървати. Федерацията е съставена от 10 кантона, докато Република Сръбска функционира като единна политико-териториална единица.
Войната в Босна и създаването на Република Сръбска
След разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия Босна и Херцеговина обявява независимост през 1992 г. Решението предизвиква война между основните политически и етнически сили в страната.
Босненските сърби, които се противопоставят на независимостта, създават свои институции и на 9 януари 1992 г. провъзгласяват Сръбската република Босна и Херцеговина, която по-късно приема името Република Сръбска. Военната й структура се превръща в Армия на Република Сръбска.
Войната между босненски сърби, бошняци и босненски хървати продължава до 1995 г. и е белязана от обсади, етническо прочистване, масови убийства, насилствено разселване и военни престъпления.
Република Сръбска е създадена като политически и териториален проект на босненските сърби по време на войната, но получава международноправно място в устройството на Босна и Херцеговина едва с Дейтънското мирно споразумение.
Сребреница и геноцидът
Най-тежкият епизод от войната е падането на Сребреница през юли 1995 г. След превземането на града от силите на Армията на Република Сръбска са убити повече от 8000 бошняшки мъже и момчета, а хиляди хора са насилствено разселени.
Международният съд на ООН определя убийствата в Сребреница като геноцид. Съдът установява, че убийствата са извършени със специфичното намерение част от бошняшкото население в района да бъде унищожено. Съдът също така посочва доказателства, че решението за убийството на мъжкото население е било взето от представители на щаба на Армията на Република Сръбска.
Дейтън и разделянето на Босна
Войната приключва с Дейтънското мирно споразумение, договорено през ноември 1995 г. и подписано в Париж на 14 декември същата година.
Дейтън създава сложната конституционна система, която съществува и днес. Босна и Херцеговина остава една държава, но е разделена на Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска, като Бръчко получава специален статут.
Федерацията е преимуществено населена от бошняци и хървати, докато Република Сръбска е с ясно изразено сръбско мнозинство. Двете единици разполагат със собствени институции, парламенти и правителствени структури, но са част от единната държава Босна и Херцеговина.
Какъв е етническият състав
Според преброяването от 2013 г. Босна и Херцеговина има около 3,53 млн. жители. Бошняците са около 50,1%, сърбите - 30,8%, а хърватите - 15,4%.
В Република Сръбска картината е значително по-различна. Според резултатите от преброяването от 2013 г. от 1 170 342 жители 970 857 са се определили като сърби - около 83% от населението. Бошняците са 148 477, или около 12,7%, а хърватите - 26 509, или около 2,3%.
Това обяснява и политическата специфика на региона - Република Сръбска е териториално организирана около преобладаващо сръбско население, докато Федерацията представлява основно бошняшко-хърватското пространство.
Връзката със Сърбия
Въпреки че Република Сръбска юридически не е част от Сърбия, между двете има силни политически, икономически, културни и исторически връзки.
Белград традиционно поддържа тесни отношения с ръководството на босненските сърби. Особено при управлението на Милорад Додик отношенията със Сърбия се превръщат в един от ключовите фактори в регионалната политика.
Додик многократно е използвал идеята за по-тясно обединение на Република Сръбска със Сърбия, а сепаратистката му реторика се превърна в един от основните източници на напрежение в Босна и Херцеговина. Британската парламентарна библиотека отбелязва, че призивите за отделяне и евентуално обединяване на Република Сръбска със Сърбия са се засилили през последните години.
През 2024 г. например в Белград се проведе т.нар. "Всесръбски събор", в който участва и Додик. На него беше приета декларация за "защита на националните и политическите права и общото бъдеще на сръбския народ", впоследствие подкрепена от институциите в Сърбия и Република Сръбска.
Република Сръбска и нестабилността на Балканите
Проблемът за Босна и Херцеговина днес не е самото съществуване на Република Сръбска - тя е част от конституционния ред, създаден от Дейтън. Проблемът е опитът на нейното политическо ръководство да разширява автономията й до степен, която поставя под въпрос функционирането на самата босненска държава.
През последните години ръководството на Република Сръбска предприе редица действия срещу решения на централните институции и международния върховен представител. Додик настоява за връщане към т.нар. "оригинален Дейтън" и периодично поставя на дневен ред възможността за отделяне.
Така Република Сръбска се превръща в един от основните центрове на политическо напрежение в Западните Балкани: от една страна, тя е легитимна конституционна единица на Босна и Херцеговина, но от друга - част от нейното политическо ръководство оспорва границите на държавната власт и периодично поставя под въпрос самото единство на страната.
Това има значение далеч извън границите на Босна. Всяко сериозно движение към отделяне би поставило под въпрос Дейтънското споразумение и би могло да създаде прецедент за други териториални и етнополитически конфликти в региона.
Затова Република Сръбска остава пряко свързана с политиката на Сърбия и с по-широкия въпрос за сръбския национален проект на Балканите. В съчетание със сепаратистката политика на нейното ръководство тази връзка е фактор, който поддържа етническото разделение в Босна и Херцеговина и допринася за нестабилността на Западните Балкани.
В същото време трябва да се подчертае, че Босна и Херцеговина не е предвоенна Югославия и настоящата ситуация не е равнозначна на войната от 90-те години. Днешното предизвикателство е политическо и институционално: дали Дейтънската конструкция ще продължи да бъде рамка за съвместно съществуване, или постепенното размиване на централните институции ще превърне страната в още по-дълбоко разделена държава. Международният върховен представител продължава да отчита действия, които оспорват Дейтънския ред и подкопават междуетническото доверие.
