Сърданович скъса с реториката на Вучич: Позорните му изявления от 90-те не са лицето на Сърбия

Победата на „Студентската листа“ на парламентарните избори в Сърбия може да отвори път към промяна в отношенията на Белград със съседните държави. Новото управление ще се стреми към регионално сътрудничество, зачитане на върховенството на закона и изпълнение на международните задължения на страната. Това заяви Илия Сърданович, водещ представител на студентското движение, в интервю за босненския портал „Кликс“.

В разговора той отправи остри критики към политическото наследство на Александър Вучич, коментира отношенията с Босна и Херцеговина и Република Сръбска и очерта позицията на бъдещото управление по чувствителни въпроси, свързани с войните в бивша Югославия.

Сърданович: Думите на Вучич са срам за страната

Сърданович определи изявленията на Вучич от 90-те години като позор за Сърбия и подчерта, че те не трябва да бъдат приписвани на сръбските граждани като цяло.

„Начело на предишния ни режим стоеше човек, който е фактор за дестабилизацията на региона още от началото на 90-те години“, заяви той.

В интервюто беше припомнено изказване на Вучич от 1995 г., свързано с убийството на „100 мюсюлмани за един сърбин“. Сърданович потвърди, че има предвид именно подобни изявления, които според него са несъвместими с поведението на един цивилизован политик.

Той подчерта, че подобна реторика не бива да се повтаря и че отговорността за думите на бившия сръбски президент не трябва да се прехвърля върху цялото общество.

Според представителя на „Студентската листа“ новото управление ще се дистанцира от ксенофобските послания и ще постави акцент върху демократичните ценности и добросъседските отношения.

Белград ще търси по-добри отношения със Сараево и Загреб

Сърданович заяви, че студентското движение се стреми към промяна в отношенията на Сърбия с Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора. По думите му по време на протестите и предизборната кампания посланията са били насочени към мир, сътрудничество и добросъседство.

Той критикува политическите елити в региона, които според него използват националистическа реторика, за да запазят властта си. Подобни действия затрудняват диалога и допринасят за напрежението между държавите от бивша Югославия.

Сърданович заяви, че бъдещото управление ще търси партньори, които споделят принципите на върховенството на закона, свободата на медиите и равенството.

Особено внимание той отдели на Република Сръбска – единия от двата ентитета в Босна и Херцеговина. Според него Сърбия трябва да продължи да развива отношенията си с нея, но без това да се превръща в инструмент за натиск или дестабилизация на региона.

Той подчерта, че сътрудничеството трябва да се основава на общочовешки ценности, а не на политическа омраза и противопоставяне.

Новата власт обещава да спазва законите и международните задължения

В интервюто беше засегнат и въпросът за отношенията между Белград и Милорад Додик, бивш президент на Република Сръбска, включително случаите, в които той е посещавал Сърбия въпреки издадена от босненските власти заповед за издирване.

Сърданович заяви, че основен принцип на „Студентската листа“ е спазването на Конституцията, националното законодателство и международните ангажименти на страната.

По думите му проблемите в отношенията със съседните държави често са произтичали не от липсата на правила, а от неспазването на вече съществуващите правни норми.

Той посочи, че правните експерти на движението са анализирали действията на досегашното управление и че при необходимост могат да бъдат предложени законодателни промени. Според него обаче първата стъпка трябва да бъде последователното прилагане на действащите закони.

Сърданович за Сребреница: Нямаме право да променяме съдебните решения

Един от най-чувствителните моменти в разговора беше позицията на бъдещото управление по отношение на геноцида в Сребреница и решенията на международните съдилища.

Сърданович заяви, че новите власти трябва да зачитат вече постановените съдебни решения, като същевременно подчерта, че младите поколения не могат да носят лична отговорност за събития, случили се преди раждането им.

Той припомни и позицията на сръбския парламент от 2010 г. по въпроса за Сребреница.

„Съдилищата са постановили такива решения. Ние нямаме легитимността да ги променяме“, заяви Сърданович.

По думите му историческите събития трябва да бъдат изследвани от специалисти, а правните въпроси да се решават от компетентните институции. Това обаче не означава отричане на миналото или пренебрегване на престъпленията, извършени по време на войните в бивша Югославия.

Сърданович подчерта, че приоритетът на студентското движение е изграждането на общество, в което се зачитат свободата, равенството и правата на всички граждани.

Той заяви, че новото управление иска да насочи вниманието към бъдещето, без да прехвърля върху младите хора отговорността за историческите събития.

Историческите въпроси трябва да се обсъждат свободно

Според Сърданович отвореният диалог е основно условие за преодоляване на напрежението на Балканите. Той смята, че историческите спорове трябва да се разглеждат на научно равнище, без да бъдат използвани за политическа конфронтация.

Като лекар и университетски преподавател той посочи, че поддържа професионални и лични контакти с колеги от Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора и други държави.

По думите му тези отношения показват, че сътрудничеството е възможно, когато хората общуват открито и не позволяват политическите различия да се превръщат във враждебност.

Сърданович изрази надежда подобен подход да бъде приложен и на държавно равнище.

Студентската победа – нов политически модел?

Представителят на „Студентската листа“ определи успеха на движението като необичайно явление в европейската политическа история. Според него предстои анализ на причините за победата и на възможностите този модел да бъде приложен и извън Сърбия.

Той обаче подчерта, че най-важното за движението е не международният отзвук, а реалната промяна в страната.

Сърданович заяви, че целта е да бъде изградено по-качествено общество, основано на демократични принципи и ефективно функциониращи институции.

По въпроса за сроковете за сформиране на новото правителство той посочи, че процесът зависи от окончателното обявяване на изборните резултати от Републиканската избирателна комисия. Затова не се ангажира с конкретна дата за съставяне на кабинета.

Според него след официалното приключване на изборната процедура ще стане ясно кога ще започне да тече срокът за следващите конституционни стъпки.