В доклада си за напредъка на страната по пътя към ЕС за 2026 г. Европейската комисия отделя цял раздел, в която отчита, че страната остава силно зависима от вноса, извършват се бавни реформи и структурните проблеми остават значителни
Европейската комисия оценява Северна Македония като умерено подготвена в областта на енергетиката в годишния си доклад за напредъка по присъединяване в ЕС. Като съществен промени са отбелязани приемането на годишния план за изпълнение на Пътната карта за справедлив преход за 2026 г., измененията в Закона за енергийна ефективност, новия Закон за възобновяемата енергия и методологията за измерване на енергийната бедност. Въпреки това препоръките на Комисията от предходната година до голяма степен остават валидни от предходния доклад, тъй като страната все още не е изпълнила изцяло поетите ангажименти.
Сред основните задачи пред Северна Македония е укрепването на техническия и административния капацитет на Министерството на енергетиката, минното дело и минералните ресурси, така че институцията да може ефективно да разработва и прилага политики и законодателство. Комисията настоява за пълно привеждане на националната нормативна рамка в съответствие с европейското законодателство в областта на интеграцията на електроенергийния пазар, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Необходимо е също да се осигури реално изпълнение на Националния план за действие в областта на енергетиката, Националния план за енергетика и климат и Пътната карта за справедлив преход, както и да се подобри отчетността чрез изграждане на система за събиране и анализ на енергийни данни.
Енергийната зависимост остава една от основните уязвимости на икономиката. Според оценката на Комисията страната е изложена на рискове от повишаване на цените на енергията заради високата си зависимост от вноса. Външните енергийни сътресения се отразяват и върху инфлацията. След постепенното отслабване на инфлационния натиск през втората половина на 2025 г. поскъпването на енергията и храните отново се засили от март 2026 г., главно вследствие на конфликта в Близкия изток.
Съществен проблем остава и финансовото състояние на държавния производител на електроенергия Elektrani na Severna Makedonija (ESM). Производствените разходи на компанията надвишават продажната цена на електроенергията към универсалния доставчик, което води до постоянни финансови загуби. Тарифите на регулирания пазар са под равнището на възстановяване на разходите и се субсидират от правителството. Според Европейската комисия това подкопава както плановете за реформа на ESM, така и напредъка на зеления преход. Държавната собственост е концентрирана именно в критични мрежови отрасли, сред които енергетиката и транспортът, а недостатъчното управление и прозрачност на част от държавните предприятия създават допълнителни фискални рискове.
Северна Македония отчита напредък в развитието на възобновяемите енергийни източници. През 2026 г. правителството прие годишен план за изграждане на 67 енергийни съоръжения с обща мощност 4416 MW, предимно слънчеви и вятърни централи. Според доклада зелената енергия вече представлява 58,22% от инсталираните мощности, а делът на възобновяемите източници в общото производство на електроенергия достига 46,37%. Тази промяна се дължи до голяма степен на инвестициите в слънчева и вятърна енергия и би могла да намали историческата зависимост на страната от въглищата, ако планираните мощности бъдат реализирани.
Преработеният Национален план за енергетика и климат, приет през април 2026 г., определя цел от 31,6% дял на възобновяемите източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. Тази амбиция обаче остава под определената за страната цел от 38% в рамките на Енергийната общност. Напредъкът в използването на възобновяема енергия е концентриран предимно в електроенергийния сектор, докато в транспорта, отоплението и охлаждането резултатите остават ограничени.
През юли 2026 г. беше приет нов Закон за възобновяемата енергия, който допълнително привежда националната правна рамка в съответствие с европейската Директива за възобновяемата енергия (RED II), включително по отношение на биогоривата. Електронният регистър на гаранциите за произход вече функционира, но търговията с такива гаранции все още не е започнала.
Европейската комисия подчертава, че са необходими допълнителни усилия за съкращаване на сроковете за издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия, модернизиране на електропреносната мрежа и оптимизиране на услугите за балансиране. Отделно внимание трябва да бъде отделено на съответствието на инвестициите във водноелектрически централи с европейското законодателство за околната среда. Законодателството за оценка на въздействието върху околната среда все още не е напълно съобразено с европейските изисквания, което създава риск за качеството на оценките при стратегически енергийни проекти. Не е подобрена и подзаконовата нормативна уредба за предварителната оценка на малки водноелектрически централи с мощност под 2 MW.
Въглищата продължават да заемат важно място в енергийния микс на страната. Топлоелектрическите централи „Битоля“ и „Осломеj/Кичево“ продължават да работят с въглища от ограничените вътрешни ресурси и от внос. Финансовите загуби на ESM допълнително затрудняват реформата на въглищния сектор и прехода към по-чиста енергийна система.
По отношение на сигурността на доставките Северна Македония е постигнала напредък в привеждането на законодателството си в съответствие с европейските изисквания. Страната е уведомила Секретариата на Енергийната общност за транспонирането на регламентите относно готовността за справяне с рискове и извънредни ситуации в електроенергийния сектор, но все още не е приела необходимия план за готовност за справяне с рискове. Предстои и приемането на европейските правила за киберсигурност при трансграничните потоци на електроенергия.
Законът за енергетиката е приведен в съответствие с изменените европейски регламенти за сигурността на доставките на газ. Националната рамка за задължителните петролни резерви също е съобразена с Директива 2009/119/ЕО. Планът за действие за периода 2026–2030 г. предвижда постепенно увеличаване на резервите до равнище, покриващо 90 дни нетен внос до 2030 г. В момента държавните резерви, управлявани от Агенцията за задължителни петролни резерви (MACORA), осигуряват покритие за около 45 дни нетен внос. Наличностите покриват 75 дни за бензин и 58 дни за дизелово гориво. Повторното отваряне на петролопровода Солун–Скопие допълнително укрепва сигурността на регионалните доставки.
Важна стъпка към интеграцията на Северна Македония в европейския електроенергиен пазар е приемането на законите и подзаконовите актове, свързани с Пакета за интеграция на електроенергийния пазар (EIP). Те бяха представени за официална проверка през юни 2026 г. Пазарът „ден напред“ функционира от май 2023 г., а пазарът в рамките на деня започна работа през май 2026 г. Новият сегмент позволява на участниците да управляват по-гъвкаво променливото производство от възобновяеми източници, да ограничават небалансите и да търгуват с електроенергия по-близо до момента на доставката. Операторът на електропреносната система е подписал договор със SEleNe, която ще изпълнява функциите на регионален координационен център.
Страната все още няма законова дефиниция на енергийната бедност и национална цел за нейното намаляване. Изготвена е методология за измерване на нейното равнище, но тя все още не е превърната в цялостна политическа рамка.
Енергийната ефективност също остава област, в която приетите решения не са последвани от достатъчно реални резултати. Измененията в Закона за енергийна ефективност бяха приети през октомври 2025 г., но необходимите подзаконови нормативни актове все още не са завършени. Сертифицирането на енергийните характеристики на сградите не се прилага в съответствие със законовите изисквания. Макар да е приет правилник за изготвяне на общински програми за енергийна ефективност, само ограничен брой общини разработват такива програми. Правителството е приело тригодишна програма за ежегодно обновяване на 3% от обществените сгради на централно равнище и нейното изпълнение е започнало. Фондът за енергийна ефективност обаче все още не функционира, а съответствието с европейските правила за енергийно етикетиране остава частично.
Комисията отчита увеличаване на административния капацитет в енергийния сектор, но подчертава, че все още липсват достатъчно технически умения за анализ и прилагане на политиките. Министерството на енергетиката няма изградена система за събиране на енергийни данни, нито подходящ механизъм за оценка на резултатите от провежданите политики. Структурите за управление на справедливия преход вече функционират и са приели план за 2026 г., но механизмите за управление на Националния план за енергетика и климат все още не работят. Не е завършено и цялостното изпълнение на Националния план за действие в областта на енергетиката. Остават и опасенията относно независимостта на Комисията за енергийно регулиране.
В областта на ядрената енергетика Европейската комисия не отчита промени по отношение на ядрената безопасност, управлението на радиоактивните отпадъци и радиационната защита. Северна Македония трябва да ускори привеждането на законодателството си в съответствие с изискванията на Евратом за гаранциите в ядрената област.
Особено значение за бъдещата енергийна сигурност има развитието на трансграничната инфраструктура. Продължава изграждането на нова електропреносна междусистемна връзка с напрежение 400 kV с Албания. Паралелно се подготвя техническата документация за укрепване на преносната мрежа в югоизточната част на страната, както и техническа помощ за екологизиране и цифровизация на мрежата в югозападните райони и Пелагония.
Газовата междусистемна връзка между Гърция и Северна Македония, определена като приоритетен проект в рамките на CESEC, е в процес на изграждане и се очаква да бъде завършена през 2027 г. Газовата връзка със Сърбия се очаква да бъде завършена до края на 2028 г. Петролопроводът Солун–Скопие вече функционира от март 2026 г. Въпреки тези проекти националното законодателство все още не е приведено в съответствие с преработения Регламент за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Европейската комисия настоява страната да укрепи техническия и оперативния капацитет на институциите, отговорни за развитието на тези мрежи, и да подобри правната рамка за тяхното изграждане.
Енергетиката е тясно свързана и с неизпълнените ангажименти на Северна Македония в областта на климатичната политика. Законът за климата, който трябва да осигури рамка за постигане на климатична неутралност до 2050 г., все още не е приет. Това забавя приемането на подзаконовите актове за мониторинг, докладване, проверка и акредитация на емисиите, както и въвеждането на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии и пълното привеждане на страната в съответствие със Системата на ЕС за търговия с емисии. Преработеният Национален план за енергетика и климат за периода 2025–2030 г. е приет през април 2026 г., но остават нерешени въпроси, свързани с климатичното законодателство и изпълнението на международните ангажименти на страната.
Финансовата подкрепа от ЕС също е важен инструмент за енергийния преход. В рамките на Механизма за реформи и растеж за Западните Балкани максималният индикативен размер на средствата за Северна Македония възлиза на 750,4 млн. евро. Зелената трансформация, включително енергетиката, е една от шестте основни области, обхванати от реформаторската програма. Отпускането на средствата е обвързано с изпълнението на конкретни реформи и предварителни условия. Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF) също подкрепя страната, включително чрез финансиране на проекти за чиста енергия, околна среда и климат.
Статистическите данни в доклада показват постепенно подобряване на някои ключови показатели. Енергийната интензивност на икономиката намалява от 330,1 кг нефтен еквивалент на 1000 евро БВП през 2013 г. до 235,7 кг през 2024 г. Делът на електроенергията от възобновяеми източници спрямо брутното потребление на електроенергия нараства от 18,2% през 2013 г. до 40,1% през 2024 г. В същото време първичното производство на енергийни продукти спада от 1425 хил. тона нефтен еквивалент през 2013 г. до 861 хил. тона през 2024 г., докато нетният внос остава значителен – 1664 хил. тона нефтен еквивалент през 2024 г. Брутното вътрешно потребление на енергия през същата година е 2569 хил. тона нефтен еквивалент.
Оценката на Европейската комисия очертава енергиен сектор, в който има видим напредък в развитието на възобновяемите източници, изграждането на регионални връзки и интеграцията на електроенергийния пазар, но структурните проблеми остават значителни. Високата зависимост от внос, продължаващата роля на въглищата, финансовите затруднения на държавния производител, забавените реформи в енергийната ефективност и недостатъчният административен капацитет продължават да ограничават темпа на прехода към по-сигурна и устойчива енергийна система.
Автор: Апостол Апостолов
