Икономистите продължават да спорят за парите на държавата
Ще се увеличи ли финансовата тежест върху работещите и бизнеса заради Бюджет 2027 и крие ли новата финансова рамка риск от натрупване на още държавен дълг? Тези въпроси предизвикаха разгорещен дебат между финансовия журналист Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев в ефира на NOVA.
Повод за дискусията станаха намеренията на кабинета да увеличи бюджетните приходи с приблизително 2 млрд. евро, без да предприема мащабно ограничаване на държавните разходи. Според обсъжданите разчети публичните разходи достигат около 45% от брутния вътрешен продукт.
Кой ще плати цената на бюджетния дефицит?
Двамата експерти изразиха противоположни позиции за финансовата политика на правителството.
Според Стефан Антонов ограничаването на дефицита не трябва да става за сметка на икономическия растеж. Той защити идеята за постепенно намаляване на бюджетния недостиг като процент от БВП, вместо рязко съкращаване на публичните разходи.
Антонов посочи, че кабинетът предвижда преразпределение на средства в размер на около 0,6% от БВП. По думите му, въпреки увеличението на разходите в абсолютни стойности, делът им спрямо икономиката трябва постепенно да намалява.
Като пример той даде планираното свиване на разходите за възнаграждения в публичния сектор от близо 11% до под 8% от БВП за три години.
На различно мнение е Евгений Кънев, според когото държавата отново се опитва да реши бюджетните си проблеми за сметка на частния сектор.
Икономистът предупреди, че увеличаването на осигурителната тежест ще засегне най-сериозно коректните работодатели и служителите, които работят на светло. В същото време, според него, мерките срещу сивата икономика остават недостатъчни.
Кънев обърна внимание и на спада в износа, инфлационния натиск и слабия инвеститорски интерес, които допълнително усложняват икономическата ситуация.
Напрежението в Черно море – нова заплаха за икономиката?
Сериозно разминаване в позициите предизвика и въпросът дали България е финансово подготвена за евентуални проблеми с корабоплаването в Черно море.
Според Кънев подобен сценарий може да нанесе тежък удар върху българския износ и доставките на суровини, което би се отразило пряко върху производството и приходите в бюджета.
Той предложи създаването на временен държавен фонд, който да поема част от нарасналия застрахователен риск за корабите. По думите му скъпите застраховки вече създават затруднения за бизнеса и застрашават конкурентоспособността на българските стоки.
Антонов от своя страна подчерта, че държавата разполага с фискален резерв именно за реакция при извънредни ситуации. Той предупреди, че прекалено тревожните послания могат да подкопаят доверието в икономиката.
Ще плащат ли банките по-високи данъци?
Сред обсъжданите възможности за увеличаване на приходите е и допълнителното облагане на банковите печалби.
Според Антонов подобна мярка би могла да бъде оправдана, ако помогне за намаляване на дефицита, без да се стига до общо повишаване на данъците.
Той обаче предупреди, че банките могат да прехвърлят част от допълнителните си разходи върху клиентите чрез по-високи такси и лихви.
Финансовият журналист коментира и предвидените промени при облагането с ДДС на продажбите на новопостроени жилища. Очакванията са те да осигурят около 120 млн. евро допълнителни приходи.
„Лукойл“ също в центъра на спора
Двамата анализатори обсъдиха и възможността за облагане на извънредните печалби на големи компании.
Евгений Кънев постави въпроса защо подобни мерки се разглеждат за различни сектори, но не и за „Лукойл“. Според него е необходимо да се анализират финансовите отношения между дружествата в групата, а не само отчетените резултати на рафинерията.
Антонов предупреди, че въвеждането на специални мерки срещу конкретна компания може да доведе до международни арбитражни спорове и сериозни финансови последици за държавата.
Контролът върху ТЕЛК решенията може да спести милиони
Една от темите, по които позициите на експертите се доближиха, беше необходимостта от ограничаване на злоупотребите при отпускането на средства въз основа на ТЕЛК решения.
Правителството очаква засиленият контрол да доведе до икономии от около 228 млн. евро.
Кънев определи мярката като положителна стъпка, но подчерта, че държавата трябва да предприеме по-сериозни реформи, включително ускорена дигитализация на администрацията.
Антонов също подкрепи борбата със злоупотребите, като настоя промените да не ощетяват хората, които действително се нуждаят от социална подкрепа.
Въпреки различията в оценките си двамата експерти поставиха един и същ основен въпрос – как държавата ще осигури необходимите приходи, без да задуши икономическия растеж и да натовари допълнително гражданите и бизнеса.
