Преслав Райков обърна внимание, че България получава петрол по море и евентуални затруднения в корабоплаването могат да създадат допълнителни рискове за снабдяването на рафинерията на „Лукойл“
Атаките с дронове срещу кораби в Черно море повишават разходите за корабоплаване и създават рискове за българската икономика. По-скъпите застраховки и транспортни услуги могат да засегнат производителите, търговците и цените на стоките. За възможните последствия предупредиха икономистът Преслав Райков и Никола Христов, член на управителния съвет на Българската асоциация на корабните брокери и агенти, пред НОВА ТВ.
След инцидентите с дронове в Черно море корабоплаването в региона става по-скъпо заради нарастващия военен риск. Макар засега да не се наблюдава съществен спад в броя на превозите, условията за работа на корабособствениците се променят.
„До момента виждаме оскъпяване на корабоплаването, защото България и Черно море вече влизат в т.нар. военна зона. При корабоплаването няма съществен спад, но условията вече са различни – по-скъпи навла и застраховки“, обясни Преслав Райков.
По думите му България е силно зависима от международната търговия и от движението на стоки през морските транспортни маршрути. Страната разчита и на износа, подкрепен от развитото земеделско производство.
Никола Христов посочи, че увеличените разходи за транспорт могат да се отразят най-сериозно върху българските производители. Според него по-високите разходи за превоз могат да окажат натиск върху цените на стоките, но ефектът няма да бъде еднакъв за всички продукти и направления.
„Ситуацията в Черно море няма как да не се отрази върху цялата икономическа ситуация. Най-потърпевши ще бъдат нашите производители, защото този военен риск ще бъде изцяло компенсиран от нашите производители, които ще продават на по-ниски цени“.
По думите му цената за превоз на тон стока може да се увеличи с между 5 и 10 долара в зависимост от вида на товара и дестинацията.
Макар увеличението да изглежда ограничено, натрупването на допълнителни разходи по веригата на доставки може да създаде затруднения за бизнеса. В същото време по-високият риск може да накара част от корабособствениците да избягват определени маршрути в Черно море. Дали това ще доведе до осезаемо поскъпване на храните в България, ще зависи от продължителността на кризата, развитието на транспортните разходи и възможностите на търговците и производителите да поемат част от увеличението, коментират експертите.
Освен върху земеделието и международната търговия, напрежението в Черно море може да окаже влияние и върху енергийните доставки.
Преслав Райков обърна внимание, че България получава петрол по море и евентуални затруднения в корабоплаването могат да създадат допълнителни рискове за снабдяването на рафинерията на „Лукойл“.
„Ние внасяме петрола по море. На фона на военния риск, който ескалира, може да има затруднения“.
Той отбеляза и проблемите около зърнените терминали в Русия, като предупреди, че при допълнителна ескалация последствията за региона могат да се задълбочат. По думите му мащабът на щетите по корабоплаването в Черно море вече е сериозен. Райков посочи, че около 200 кораба са били ударени или потопени, като сравни ситуацията с последиците от мащабна военна операция.
Основният риск за България е свързан с възможността транспортните разходи да продължат да нарастват, а част от корабособствениците да ограничат присъствието си в региона.
Това би могло да засегне както износа на българска продукция, така и вноса на суровини и стоки. Допълнителните разходи могат да окажат натиск върху конкурентоспособността на местните производители, особено в секторите, които работят с по-ниски печалби. Засега обаче няма основание автоматично да се заключава, че атаките ще доведат до рязък скок на цените на храните или недостиг на стоки. Развитието на ситуацията ще зависи от това дали военният риск ще се задържи на сегашните нива, дали ще има нови атаки и как ще реагират застрахователите и корабните компании. Ако напрежението в Черно море се задълбочи, българският бизнес може да се изправи пред по-високи транспортни разходи, затруднен износ и допълнителен натиск върху цените. Засега основният ефект е свързан с поскъпването на корабоплаването, но продължителността на кризата ще бъде решаваща за отражението ѝ върху икономиката и домакинствата.
