„Предателство към Запада“ или нов световен ред: Анализатори спорят за сделката на Тръмп с Путин

Споразумението между американския президент Доналд Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин за допускане на руски дизел на американския пазар предизвика сериозни политически реакции. Освен икономическите последици, решението поставя въпроси за отношенията между САЩ, Русия и Европа.

Темата коментираха геополитическият анализатор проф. Марин Русев и политическият анализатор Кристиян Шкварек в ефира на НОВА. Двамата представиха различни гледни точки за действията на Вашингтон, но се обединиха около необходимостта България да защитава по-решително националните си интереси.

Сделката с Москва – икономически ход или политическо отстъпление?

Според проф. Русев зад решението на Тръмп стоят не само икономически съображения, но и последствия, които могат да променят отношенията между западните съюзници.

„Става въпрос за двойно дъно. На повърхността излиза нещо, което има своята икономическа мотивация, но всъщност поражда много тежки политически последици“, коментира той.

Анализаторът стигна още по-далеч в оценката си, определяйки действията на американския президент като възможно „предателство към ценностната система на Запада“.

Кристиян Шкварек представи различен прочит на ситуацията. Според него международната политика все по-ясно се ръководи от интересите на големите сили, а не от споделени принципи и ценности.

„На света ще има световни блокове и световни сили, които се разбират и си гледат интереса. Единственото, което има значение за нас, е дали ние сме силни“, заяви той.

По думите му новата геополитическа действителност може да се обобщи с принципа, че „силният ще прави каквото може, а слабият ще търпи каквото трябва“.

Тръмп под натиск преди изборите в САЩ

Двамата анализатори разгледаха и вътрешнополитическите мотиви зад решението на американския президент.

Шкварек смята, че Тръмп се опитва да си върне доверието на републиканските избиратели на фона на неизпълнени обещания, свързани с миграцията, цените и ангажимента САЩ да не бъдат въвличани в нови военни конфликти.

Според проф. Русев политиката на Белия дом все повече се определя от непосредствените обстоятелства, вместо да следва последователна дългосрочна стратегия.

Европа между енергийната зависимост и военната слабост

Състоянието на Европейския съюз също предизвика разногласия между двамата гости.

Шкварек отправи критики към европейската зависимост от руски енергийни ресурси и ограничения капацитет на континента да произвежда достатъчно въоръжение.

Според него политиките за декарбонизация създават допълнителни затруднения за европейската индустрия и отслабват конкурентоспособността ѝ.

Проф. Русев призна съществуването на част от тези проблеми, но защити необходимостта от екологични политики. Той подчерта, че демократичният модел предполага по-продължителен и сложен процес на вземане на решения, който не бива автоматично да се разглежда като слабост.

Как трябва да реагира България?

Въпреки различията си по международните въпроси двамата анализатори изразиха сходни позиции за необходимостта страната ни да отстоява по-категорично собствените си интереси.

Според Шкварек България не трябва да се притеснява да защитава националната си сигурност независимо откъде идва външният натиск.

„Изглеждаш слаб, когато не си способен във всеки един момент да защитиш интереса си“, заяви той.

Анализаторът смята, че страната трябва да демонстрира готовност за реакция както при действия на Русия, така и при натиск от САЩ или други международни партньори.

Проф. Русев също призова за по-твърда позиция, но предупреди, че външната политика не трябва да се променя рязко в зависимост от моментната международна обстановка.

„Когато една държава се държи твърдо, праволинейно, с отчитане на националния интерес, имаме много по-добри шансове“, подчерта той.

Трябва ли България да промени отношението си към големите сили?

В заключение двамата коментираха историческата склонност на България да се съобразява с позициите на влиятелните международни играчи.

Според Шкварек страната трябва да преодолее опасенията си да отстоява собствените си интереси, дори когато те не съвпадат с тези на големите сили.

Проф. Русев от своя страна настоя за последователност във външната политика и за разграничаване между действията на управлението на Владимир Путин и отношението към руското общество.

Общото послание от дискусията беше, че България се нуждае от по-ясна, предвидима и самостоятелна позиция в международните отношения, независимо от променящия се баланс между световните сили.