Новини
Търси

Проф. Андреана Ефтимова пред ТАРАЛЕЖ: Кирилицата не е застрашена, новият закон е излишен

Проф. Андреана Ефтимова пред ТАРАЛЕЖ: Кирилицата не е застрашена, новият закон е излишен
БТА

Езиковедът предупреди, че законопроектът повтаря действащи разпоредби, а създаването на нов консултативен съвет няма да подобри езиковата култура. Според нея истинският проблем е агресивното и популистко говорене в публичното пространство

Българският език не се нуждае от допълнителна законова защита, а кирилицата не е застрашена. Това заяви проф. Андреана Ефтимова в специално интервю за ТАРАЛЕЖ по повод приетия на първо четене Законопроект за българския език. Според преподавателя и изследовател на медийния език съществуващата нормативна уредба е напълно достатъчна, а новият закон не предлага съществени решения.

"Много отдавна, още при предишни проектозакони, беше изтъкнато от различни специалисти, юристи и езиковеди, че съществуващата законодателна база е напълно достатъчна", заяви проф. Ефтимова.

Тя припомни, че въпросите за използването на българския език вече са уредени в Конституцията, Закона за радиото и телевизията, Закона за предучилищното и училищното образование и други нормативни актове.

Според нея новият законопроект до голяма степен преповтаря действащите разпоредби, като формулировките му имат по-скоро пожелателен характер, отколкото да предвиждат конкретни действия.

Проф. Ефтимова отхвърли твърденията, че навлизането на чужди думи застрашава съществуването на българския език. Според нея това е естествен процес, който допринася за развитието и обогатяването му.

"Наистина езикът е жив организъм. Това защитавам с пълното съзнание на човек, който се занимава професионално с езика", подчерта тя.

По думите ѝ езикът се развива по собствени закономерности и опитите за административно регулиране трудно могат да спрат тези процеси, но биха могли да ги затруднят.

"Чуждите думи са източник за обогатяване на езика, защото българският език не разполага с толкова много ресурси, за да обозначи съвременни понятия, съвременни процеси, които са в резултат на глобализираното ни общество", обясни езиковедът.

Според проф. Ефтимова българският език притежава собствени механизми за самосъхранение, които му позволяват да приема необходимите нови думи и постепенно да отхвърля онези, които не намират трайно място в употребата.

"Той има собствени защитни механизми, собствен имунитет, който му помага да се самоизчиства", заяви тя.

Особено критична беше проф. Ефтимова към предвиденото в законопроекта създаване на Консултативен съвет за българския език.

Според нея този орган няма да допринесе за подобряването на езиковата култура, а ще дублира дейността на вече съществуващи научни и образователни институции.

"Това със сигурност ще бъде поредната административна и празна структура, която ще изисква някаква организация около нея, включително и някакви ресурси да бъдат похарчени от държавата", коментира тя.

Езиковедът посочи, че Институтът за български език към Българската академия на науките, университетите и училищата вече изпълняват функциите, които законопроектът предвижда за новия орган.

"Според мен този консултативен съвет няма образователни функции, не може да се действа за подобряване на езиковата култура", заяви проф. Ефтимова.

Тя подчерта, че сред предвидените дейности са изготвянето на доклади и организирането на дискусии, които и сега се осъществяват от научните институции.

На въпрос на ТАРАЛЕЖ дали би приела покана да участва в подобен съвет, проф. Ефтимова отговори, че най-вероятно би отказала.

"Най-вероятно не, заради неговата абсолютно непрактическа употреба. Не виждам как неговите функции биха подобрили състоянието на езиковото образование и езиковата култура в страната", обясни тя.

В интервюто беше засегнат и въпросът дали новият закон действително защитава кирилицата и какви последици могат да имат предвидените правила за изписване на наименованията на публични институции.

"Аз не смятам кирилицата за застрашена", заяви категорично проф. Ефтимова.

Според нея законопроектът поставя акцент върху утвърждаването на българската форма на кирилицата, което до голяма степен е въпрос на графично оформление и шрифтове.

Тя обясни, че транслитерацията вече е уредена законодателно и се прилага при определени случаи, включително за географски и собствени имена.

Езиковедът определи като безсмислено механичното изписване на наименованията на държавните институции с латински букви, тъй като подобен подход няма да помогне на чужденците да разберат значението им.

"Един чужденец, ако прочете "Народно събрание", за него това не изяснява съдържанието на тези думи, значението на тези думи. Просто той успява да ги прочете", обясни тя.

Проф. Ефтимова даде и пример с метрото, където подобни изисквания биха могли да доведат до комични ситуации.

"Не виждам какво би съобщавал говорителят за всяка станция. Би трябвало да произнася едни и същи спирки по два пъти", коментира тя.

В края на разговора проф. Ефтимова коментира и състоянието на езика, използван от българските политици и журналисти.

Според нея много по-сериозен проблем от чуждиците е агресивното, манипулативно и популистко говорене в публичното пространство.

Тя обясни, че в миналото са се разграничавали два основни стила на политическа комуникация - по-умерен, бюрократичен език и популистка реторика, често свързана с агресивни изрази.

Днес обаче границата между тях постепенно изчезва.

"Сега като че ли тези два стила се смесиха и всичко се превърна в една така по-обща представа, в която се ползват едновременно както технократският жаргон, така и език на омразата", заяви проф. Ефтимова.

По думите ѝ политическите формации все по-трудно могат да бъдат разграничени по начина, по който говорят.

Езиковедът отбеляза и преместването на най-агресивните форми на политическо говорене към социалните мрежи, където те се разпространяват чрез инфлуенсъри, тролове и други участници в дигиталната комуникация.

"Лека-полека политическото говорене се опитва да се изчисти от тези най-вулгарни форми на агресия и на вулгарност, които преди това присъстваха, като ги изтласкаха към дигиталното пространство", обобщи проф. Андреана Ефтимова пред ТАРАЛЕЖ.

Водещи