За какво протестират младите французи и защо вече получават подкрепа от различни съсловия в обществото?
Протестът като форма на упражняване на демокрацията не е чужд за френското общество. Родината на Жан-Пол Сартр, Мишел Фуко и Албер Камю е сред най-плодотворните почви в ЕС за бунт, революция, искане за свободата и опълчване на властта. Какво по-голямо доказателство от последните протести на младите французи, които се промъкват като студена тръпка по гръбната на управляващите?
Недоволството, което започна през септември като спонтанни демонстрации в училища в парижките предградия, бързо се превърна в национално движение, което вече подкрепиха синдикати, учители, родители и студенти. Особено голям риск за властта в Париж обаче е, че критиките на младите не са насочени към конкретна мярка или законопроект, а към цялостното състояние на образователната система в страната – от броя на учениците в клас, през обема работа, до състоянието на сградите на учебните заведения.
От липсващи учители до препълнени класни стаи
Импулсът идва на 21 септември от гимназия в Кретей, където ученици протестират срещу незаети учителски места. Само за десетина дни блокадите се разпространяват първо в парижките предградия, а след това и в цялата страна.
Зад недоволството стоят проблеми, които на пръв поглед изглеждат чисто битови – отсъстващи учители, които не се заместват, класове с по 40 ученици, претоварени учебни програми, липса на медицински и помощен персонал и амортизирани училищни сгради с плъхове и хлебарки в стаите.
Младежите споделят пред екипи на международни новинарски агенции, че държавата изисква все повече от тях, без да осигурява необходимите условия за образование.
Страхът от бъдещето
Друга основна причина за недоволство е системата Parcoursup – националната система за кандидатстване във висшето образование, до известна степен сравнима с нашите матури.
За много ученици тя се е превърнала в символ на силната конкуренция и страха, че оценки, алгоритми и ограниченията в броя на местата могат да определят бъдещето им. Според цитирано от Le Monde проучване 77% от младите хора заявяват, че изпитват стрес заради Parcoursup.
На база на тази система идва и въпросът дали френското образование все още гарантира равен шанс за развитие независимо от социалния произход и финансов статус.
Особено показателно е, че движението започва именно в предградията на Париж, където социалните неравенства са особено видими. За част от учениците липсата на преподаватели, претъпканите класове и лошата материална база се възприемат като доказателство, че мястото, в което живеят, влияе пряко върху качеството на образованието и перспективите им.
Споменът за „Жълтите жилетки“
Едни от най-опасните протести са именно на младите – те са смели, със силен заряд и жажда за по-добро бъдеще. Надеждата за идния ден все още я има, а мечтата за „нормалност“ я има. Проблем при този вид недоволства обаче е, че както бързо се палят, така и бързо угасват. Често пъти младите нямат ясна визия какво точно искат и как то да бъде постигнато.
В този случай обаче недоволството на учениците беше припознато и от други сегменти във френското общество. Това е и една от причините те да бъдат толкова неудобни за правителството. Споменът за историческите демонстрации на „жълтите жилетки“ и месеците сблъсъци по улиците на десетки градове между протестиращи и полиция, е все още жив за обитателите на Елисейския дворец.
Първоначално полицията не беше основният обект на недоволството. Ескалацията на демонстрациите обаче промени това.
След като 15-годишно момче загуби ръката си при инцидент с полицейска зашеметяваща граната в Ланс, вътрешният министър Лоран Нунес временно спря използването на този тип боеприпаси при протестите. Отделно се разследват и други тежки случаи, а полицейският надзорен орган проверява дали употребата на сила е била пропорционална.
С разрастването на демонстрациите исканията вече надхвърлят средното образование. Студентски и ученически организации представиха общ пакет от спешни мерки, сред които инвестиции за ремонт на училища и университети, повече здравни и кариерни специалисти и значително увеличаване на местата във висшето образование. Студентските организации говорят за „хронично недофинансиране“ на цялата образователна система.
Това обяснява защо към учениците започнаха да се присъединяват университетски студенти, преподаватели и синдикати. Така кризата постепенно се превръща от спор за училищните условия в потенциална коалиция на различни социални недоволства.
Именно това е един от най-големите рискове за правителството на Себастиен Льокорню – протестите да престанат да бъдат само „ученически“ и да се превърнат в по-широк вот на недоверие срещу начина, по който държавата управлява публичните услуги.
В същото време Франция е под сериозен бюджетен натиск и високият държавен дълг ограничава възможностите за мащабно увеличаване на разходите. Именно ограничената финансова свобода е една от причините правителството трудно да предложи бърз пакет, способен да успокои недоволството.
Льокорню вече обеща промени в Parcoursup с повече прозрачност и опростяване на системата, но засега предложенията не изглеждат достатъчни, за да прекратят мобилизацията.
