Древни карти и съвременни технологии насочват археолозите към името Пергам, а последният сезон на разкопките донесе нови ценни находки
Най-древното име на Перперикон вероятно е било Пергам или Пергамон, което означава "крепост“. Това предположение представи археологът проф. Николай Овчаров пред bTV след приключването на четиримесечния сезон на разкопките в древния скален град.
Според него новите археологически открития и възможностите на съвременните технологии дават допълнителни основания за хипотеза, изказана още преди две десетилетия.
Името Перперикон, познато и в гръцката си форма Хиперпиракион, означава "свръхогнен“, обясни археологът. То обаче се появява в историческите извори едва в началото на XIII век, когато византийски автори описват войните между България и Византия.
В търсене на по-старото название учените насочват вниманието си към картите на Клавдий Птолемей от II век. Те са съхранени благодарение на арабските учени и по-късно достигат отново до Европа.
Особеното при тези карти е използването на географски координати в градуси и минути. Според проф. Овчаров днешните технологии позволяват древните координати да бъдат преобразувани към съвременната географска система с много по-голяма точност.
Именно така вниманието на археолозите се насочва към град, обозначен като Пергам или Пергамон, в района на средното течение на река Арда.
"Още тогава изказах предположението, че това може би е старото име на Перперикон. Сега вече изглежда, че действително става дума за него“, заяви проф. Овчаров.
По думите му названието Пергам има предгръцки произход и означава "укрепление“. Думата е навлязла и в тракийския език, като може да бъде свързана със значенията "крепост“, "кале“ или "хисар“.
Археологът подчерта, че съществуват и други древни градове с подобно име, включително известният Пергам в Мала Азия.
"Перперикон е най-големият град в Родопите въобще“, посочи още той, като се позова на мащаба на разкритите през годините археологически структури.
Сред тях са Южният квартал, известен като Ареа Сакра, множество храмове, мавзолеи и голяма раннохристиянска базилика.
Църквата е дълга около 40 метра и според археолога е най-голямата християнска базилика в Източните Родопи. Тя свидетелства за значението на Перперикон като християнски център в края на V и началото на VI век.
В района са разкрити и 12 кръгли мавзолея на заможни жители, датирани между III и VI век.
Приключилият археологически сезон е донесъл и нови ценни находки. Сред тях са два реликвария, единият от които е украсен с изображение на Богородица и се отнася към епохата на цар Самуил.
Другият реликварий все още не е отворен и се обработва от реставратори и химици. Очакванията са това да стане през втората половина на ноември.
Според проф. Овчаров подобни предмети обикновено са съхранявали частици от Честния кръст или мощи на светци. Какво съдържа конкретната находка обаче предстои да бъде установено.
Сред откритията е и статуетка на Зевс от III век, която допълва представата за религиозния живот в древния град преди разпространението на християнството.
Проф. Овчаров определи Южния квартал Ареа Сакра като един от най-значимите резултати от дългогодишните проучвания на Перперикон. Според него разкритите структури показват мащаба и историческото значение на древния град през различните епохи.
