Новини
Търси

Кристалина Георгиева: Очакванията към изкуствения интелект няма да се оправдаят веднага

Кристалина Георгиева: Очакванията към изкуствения интелект няма да се оправдаят веднага
AP/БТА

При загуба на доверие в технологията глобалният икономически растеж може да се понижи с до 1,3 процентни пункта през 2028 г., показва рисков сценарий на фонда

Прекомерните очаквания към изкуствения интелект могат да се превърнат в риск за световната икономика, ако технологиите не доведат достатъчно бързо до очакваното повишаване на производителността. За това предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

Според най-песимистичния сценарий на фонда загубата на доверие в изкуствения интелект може да намали глобалния икономически растеж с до 1,3 процентни пункта през 2028 г. Подобно развитие би засегнало не само инвеститорите, но и икономиките на развитите и развиващите се държави.

Георгиева подчерта, че обществото и бизнесът често надценяват краткосрочните ползи от новите технологии, докато подценяват дългосрочното им въздействие.

"Имаме много високи очаквания. Те няма да бъдат изпълнени, защото разпространението на технологията отнема време", заяви тя.

По думите ѝ съществува опасност първоначалното въодушевление да бъде последвано от разочарование, ако производителността не започне да се повишава достатъчно бързо.

Мащабните инвестиции в изкуствен интелект вече се превръщат във важен двигател на световната икономика. В САЩ изграждането на центрове за данни и необходимата технологична инфраструктура стимулира растежа, докато азиатските икономики отчитат силно търсене на чипове, сървъри и друго оборудване.

Според анализ, цитиран от "Уолстрийт джърнъл", инвестиционният бум създава значителни икономически възможности, но същевременно увеличава зависимостта на редица държави от развитието на една технология.

Очакванията са разходите за центрове за данни и свързаната с тях инфраструктура в САЩ да надхвърлят 10 трилиона долара за седемгодишния период до 2032 г., според оценки на икономиста Стейн ван Нювьорбърг.

На този фон финансовите пазари започват да проявяват предпазливост заради поскъпването на заемното финансиране и въпросите около бъдещата рентабилност на компаниите, разработващи изкуствен интелект.

МВФ разглежда няколко възможни сценария за развитието на технологията. При най-благоприятния от тях широкото внедряване на ИИ води до повишаване на производителността, устойчив икономически растеж и ограничен инфлационен натиск.

Друг сценарий предвижда затруднения във веригите за доставки, които временно повишават цените и лихвите, преди положителните ефекти от технологията да се проявят.

Най-негативният вариант предполага, че изкуственият интелект не оправдава високите очаквания на инвеститорите. Това би могло да доведе до свиване на инвестициите в САЩ, отслабване на азиатския износ, спадове на фондовите пазари и забавяне на глобалната икономика.

От фонда уточняват, че разглежданите сценарии не представляват конкретни прогнози и не посочват кой от тях е най-вероятен.

Освен икономическите рискове МВФ предупреждава и за нарастващата опасност от кибератаки срещу банки и други финансови институции, извършвани с помощта на изкуствен интелект.

По време на срещите в Банкок управителят на Канадската централна банка Тиф Маклем също предупреди, че преходът към новата технология може да бъде съпроводен със сътресения.

Въпреки опасенията финансовите лидери признават потенциала на изкуствения интелект да преобрази производството, услугите и световната икономика в дългосрочен план.

Основното предупреждение на Кристалина Георгиева е, че реалните икономически ползи от ИИ ще изискват време, а прибързаното разочарование може да доведе до оттегляне на инвестиции, преди технологията да разгърне потенциала си.

Водещи