Десет години след референдума обществените нагласи във Великобритания се променят
Десет години след референдума за Brexit въпросът за отношенията между Великобритания и Европейския съюз отново е част от политическия дебат в страната. Обществените нагласи се променят, а призивите за по-тясно сътрудничество с Брюксел набират видимост. Това обаче не означава непременно, че британците са готови да отменят решението от 2016 г. Между желанието за по-добри отношения с Европа и подкрепата за повторно членство има съществена разлика.
На референдума през юни 2016 г. 51,9% от гласувалите подкрепиха напускането на ЕС, а 48,1% предпочетоха страната да остане в Съюза. Вотът беше резултат от различни съображения — от въпросите за националния суверенитет и имиграцията до икономическите интереси и недоверието към европейските институции. Днес оценките за Brexit варират според политическите убеждения, икономическите очаквания и личния опит на британците. Затова и настоящият дебат не може да бъде сведен единствено до разочарование от напускането: той е и спор за това какви отношения с Европа биха били най-полезни за Великобритания в бъдеще.
Общественото мнение се обръща
Данните от 2026 г. показват съществена промяна в нагласите. Според проучване на Ipsos, публикувано през юни, 52% от британците смятат, че страната трябва да кандидатства за повторно присъединяване към ЕС, докато 33% предпочитат да остане извън него. В хипотетичен бъдещ референдум 58% от вероятните гласоподаватели биха подкрепили връщането.
Подобна тенденция се вижда и в изследването на YouGov от юни 2026 г. — 55% подкрепят повторното членство, а 57% смятат, че решението за напускане е било погрешно. Шест от десет анкетирани определят Brexit като провал.
Тези числа обаче имат важно уточнение. Когато на британците се задава въпросът дали биха подкрепили завръщане в ЕС без предишните специални изключения на страната, подкрепата в проучването на YouGov спада до 35%. Това показва, че мнозина искат по-тясна връзка с Европа, но не непременно на всяка цена.
Изводът е ясен: Brexit загуби част от обществената си легитимност, но все още няма безусловен консенсус за повторно членство.
Икономическата цена на раздялата
Най-силният аргумент за преосмисляне на Brexit е икономическият. Според британската Служба за бюджетна отговорност (OBR) настоящите търговски отношения с ЕС се очаква да намалят дългосрочната производителност на британската икономика с около 4% спрямо сценария, при който страната беше останала в Съюза. Причината е свързана основно с допълнителните нетарифни бариери, административните разходи и затрудненията пред търговията.
Изследване на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ (NBER), актуализирано през юни 2026 г., стига до още по-сериозни оценки. Авторите изчисляват, че до края на 2025 г. Brexit е намалил британския БВП с 6–8%, инвестициите с 12–13%, заетостта с 3–4%, а производителността — с 3–4%. Това са оценки от конкретен икономически модел, а не безспорно измерени загуби, изолирани от всички останали фактори.
Въпреки различията между изследванията, общата посока е показателна: излизането от единния европейски пазар затрудни икономическите връзки, които десетилетия наред осигуряваха на британския бизнес достъп до огромен пазар с относително малко препятствия.
Повторното членство би могло да донесе ползи чрез по-лесна търговия, по-предвидими правила, по-голяма привлекателност за инвестиции и по-свободно движение на работници и специалисти. Особено важни са малките и средните предприятия, за които митническите процедури и различните регулаторни изисквания често са непропорционално скъпи.
Това обаче не означава, че връщането в ЕС автоматично ще повиши заплатите или ще реши проблемите с производителността. Икономическите ползи биха се натрупвали с времето и ще зависят от условията на присъединяване, вътрешните реформи и състоянието на европейската икономика.
Какво печелят британците от завръщането?
Ползите не се изчерпват с търговията. Членството би могло отново да улесни образователния обмен, професионалната мобилност и достъпа на британските граждани до възможности за работа и обучение в Европа. То би укрепило и политическото влияние на Лондон при вземането на решения, които засягат европейския континент.
В областта на сигурността, енергетиката, климатичната политика и технологиите по-тясното сътрудничество също може да има стратегическа стойност. В свят на засилена конкуренция между САЩ, Китай и други големи сили Великобритания и ЕС имат общ интерес да координират действията си.
Обществените очаквания обаче остават по-умерени, отколкото понякога се представят. Според YouGov през юни 2026 г. между 51% и 55% от анкетираните очакват повторното членство да има положителен ефект върху икономиката, бизнеса и международната търговия. Само 31% обаче смятат, че личните финанси на домакинството им ще се подобрят.
Това разминаване е съществено. Хората могат да вярват, че страната като цяло ще спечели, без да са убедени, че ползите ще стигнат до тях.
Какво следва политически?
Най-вероятният непосредствен сценарий не е внезапно завръщане, а постепенно сближаване. Проучване на YouGov от септември 2026 г. показва, че 73% подкрепят по-близки отношения с ЕС, дори без повторно членство, присъединяване към единния пазар или митническия съюз.
Това създава пространство за прагматични стъпки: споразумения за младежка мобилност, научни изследвания, енергетика, стандарти и намаляване на бюрократичните пречки пред бизнеса. Подобен подход може да донесе част от ползите, без да отваря незабавно най-спорния въпрос — пълноправното членство.
Пътят към него би изисквал ново политическо решение в Лондон, преговори с европейските институции и единодушно одобрение на държавите членки. Великобритания не може просто да възстанови старите си условия. Специалните изключения, с които разполагаше преди Brexit, не са гарантирани, а бъдещото членство вероятно би включвало нови финансови и регулаторни ангажименти.
Освен това ЕС трябва да бъде убеден, че Великобритания търси дългосрочно решение, а не временно сближаване, което може отново да бъде отменено при следваща политическа промяна.
Завръщането е възможност, но не и неизбежност
Десет години след референдума Великобритания се намира в нова реалност. Brexit не доведе до обещаното безпроблемно освобождаване от европейските ограничения, но и не предизвика икономически колапс. Резултатът е по-сложен: натрупващи се търговски затруднения, пропуснати възможности и продължаващи структурни проблеми.
Затова истинският въпрос вече не е дали британците изпитват носталгия по Европа, а какъв модел на отношения ще обслужва най-добре техните интереси.
В краткосрочен план най-реалистичният път е по-тясно сътрудничество. В дългосрочен — повторното членство може да се превърне в сериозна политическа възможност, ако обществената подкрепа се запази и бъде подкрепена с ясен мандат.
