"Добре е, че водим достойна политика по отношение на европейската интеграция и не унижаваме собствената си нация и държава. Не коленичим, а водим политика с достойнство."

Това заяяви вчера в телевизионно изявление вицепремиерът и министър на транспорта Александър Николоски, отговаряйки на журналистически въпрос относно влизането на страната в ЕС, но и относно наскоро изразената позиция на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски, че е готов да чака десетилетия без конституционни промени, тоест, че настоящото правителство няма да се поддаде на исканията за конституционни промени, освен ако не получи ясни гаранции за процеса на европейска интеграция, предаде репортер на ТАРАЛЕЖ от Скопие.

Позицията на страната по отношение на членството в Европейския съюз (ЕС) е ясна и последователна, посочва той. "Правим това, което е по силите ни. В Плана за растеж сме далеч пред страните в региона, което ще бъде потвърдено в новия доклад, очакван през юни. По отношение на реформите, ние прилагаме необходимото, но има сегменти, в които нямаме влияние", посочи Александър Николоски.

Според него истинското предизвикателство в цялата ситуация не е София, а липсата на ясно решение сред ключови европейски центрове за бъдещото разширяване на Европейския съюз.

"Ясно е, че проблемът не е само в София, а че това е добро извинение да не се реши проблемът. Чакаме няколко големи столици да решат дали искат разширяване на ЕС или не. Ако има политическа воля, въпросът с България може да бъде решен за един следобед", заяви вицепремиерът и министър на транспорта на югозападната ни съседка.

Относно предишно изявление, че Албания няма да стане член на ЕС в близко бъдеще, Николоски заяви, че все още отстоява тази позиция, уточнявайки, че това не се дължи на недостатъчни реформи в Албания, а на несигурността в самия Съюз относно разширяването.

"Съжалявам, че съм прав, защото целта ми беше да предупредя своевременно. Ролята на политиците е да вземат решения въз основа на информация, но и да информират обществеността за реалността, за да може тя да се адаптира съответно", каза той.

Това се случват на фона на това, че докладчикът след като докладчикът за Северна Македония в Европейския парламент Томас Вайц е разпространил т.нар. "неофициален документ" (нон пейпър), който поставя под въпрос ролята и правния статут на втория протокол между София и Скопие.

Инициативата се появява непосредствено преди обсъжданията на годишния доклад за напредъка на Северна Македония, като вече се разглежда като опит за преразглеждане на политическия компромис, постигнат през 2022 г.

Вторият протокол от 2022 г. се счита за ключов документ, който превръща двустранните спорове между България и Северна Македония в конкретни европейски критерии за членство. Той задължава Скопие да предприеме редица стъпки, включително промени в учебниците с цел премахване на езика на омразата, постигане на съгласие с България по въпроси, свързани с общата история, както и вписване на българите в Конституцията на страната.

На практика протоколът се разглежда като "пътна карта" за европейската интеграция на Северна Македония, без чието изпълнение преговорният процес с Европейския съюз не може да продължи същински.

Преди две седмици външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски коментира темата, като заяви, че предложенията на евродепутата Томас Вайц съвпадат с позициите на Скопие. 

Според информацията, въпреки твърденията на Вайц, Северна Македония не е била спирана от България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Френското предложение е общоевропейска инициатива, а не едностранно решение на София, като целта му е да осигури балансиран компромис между двете страни.

България поддържа позицията, че не блокира преговорния процес, а настоява за изпълнение на поетите от Северна Македония ангажименти, свързани с учебниците, историческите въпроси и правата на общностите.

Процедурите за започване и развитие на преговорите се определят от Европейския съюз и Съвета на ЕС, като ролята на България е да участва в диалога и да настоява за спазване на договорените условия.