Бибиси предлага варианти
Може да вярваме, че контролираме какво избираме да ядем, но сетивата ни постоянно влияят върху това какво купуваме и колко консумираме. Ето как можете да ги използвате във ваша полза.
Може би не осъзнавате, но можете да „вкусвате“ и с ушите си. Само си помислете за съскането на пържола върху скара или за пукането при отваряне на кенче безалкохолна напитка – вече усещате ли как това възбужда апетита ви? А какво да кажем за музиката, която звучеше последния път, когато се хранехте в ресторант? Забелязахте ли как тя повлия на удоволствието ви от храната?
„Всички си мислим, че усещаме вкуса само в устата си. Изглежда, че именно оттам идва вкусът, но всъщност всички останали сетива също участват“, казва Чарлз Спенс, психолог, специализиран в науката за храните в Университета на Оксфорд.
Всъщност, още преди да опитаме нещо, мозъкът ни вече прави предположения за храната въз основа на това как изглежда, звучи, усеща се на допир или мирише. Това често се случва, без дори да го осъзнаваме. Но потокът от информация, който получаваме чрез очите, ушите, пръстите и носа си, играе ключова роля не само за това колко ни харесва храната, но и за това колко в крайна сметка изяждаме.
Хората далеч не са напълно рационални, когато става дума за хранене – сетивните стимули лесно могат да повлияят на нашите избори. Все повече изследвания обаче показват, че можем да използваме това знание, за да „хакнем“ собствените си сетива и по този начин да се насърчим да се храним по-здравословно. Разговарях с учени, за да разбера как точно може да стане това.
Внимавайте с ярките опаковки
Когато пазаруваме, очите ни играят огромна роля за изборите, които правим. Цветът на опаковката, логото на марката и дори степента на блясък на опаковката подготвят мозъка ни за това какво да очаква от храната вътре.
А когато дадена храна се откроява визуално, тя ни изглежда по-привлекателна. Едно изследване установява, че участниците значително по-често избират снимки на здравословна храна, когато цветовете са по-наситени, дори когато до нея има нездравословна алтернатива. Това се обяснява с явление, известно като „пристрастие към изпъкналостта“ (salience bias) – вниманието ни естествено се насочва към най-забележимите обекти.
Поглеждайте нагоре, надолу и избягвайте изкушенията на касата
Струва си да обръщаме внимание и на мястото, където хранителните продукти са разположени по рафтовете. Всички ние сме склонни да избираме по-лесния път и предпочитаме продукти, които са по-близо до нас или на нивото на очите ни. Това е известно като „принцип на най-малкото усилие“ и търговците често го използват, за да влияят върху покупките ни.
Супермаркетите обикновено поставят изкушаващи продукти около касите, а по-скъпите артикули – на нивото на очите. Това може да ни накара да купим и впоследствие да консумираме продукти, които изобщо не сме възнамерявали да вземем.
Появяват се и инициативи за ограничаване на този ефект. Например в England беше забранено поставянето на храни с високо съдържание на мазнини, сол и захар (HFSS) около касите, а много европейски държави въведоха етикети, които информират потребителите за характеристиките на храните.
Хранете се от по-тежки съдове
Не само очите и ушите ни влияят върху възприемането на храната. Значение има и начинът, по който тя е поднесена.
Когато десертите се сервират в бели кръгли чинии, хората често ги оценяват като по-сладки в сравнение със същия десерт, поднесен в черна чиния с остри, ъгловати форми. Подобен ефект се наблюдава и при опаковките – хората обикновено предпочитат заоблени форми пред ъгловати.
„Вкусът всъщност е мултисензорно творение на ума, а не просто сетивно усещане в устата“, казва Спенс.
Направете чинията си красива
Може би не е изненадващо, че начинът, по който храната е подредена в чинията, също влияе върху очакванията ни за удоволствие от храненето и може да направи нискокалоричните храни по-привлекателни.
В едно проучване салата била аранжирана така, че да наподобява картина на Wassily Kandinsky. Участниците оценили храната като по-вкусна и били готови да платят повече за същите съставки само заради начина, по който били представени.
Пускайте по-бавна музика
Звукът е друга скрита съставка, която може да промени начина, по който се храним – концепция, наречена „звуково овкусяване“ (sonic seasoning).
Например бавната музика ни кара да се храним по-бавно, а по-бавното хранене често води до прием на по-малко калории. Музиката може дори да промени възприятието ни за сладост и горчивина. По-високите тонове се свързват със сладост, докато по-ниските подчертават горчивите вкусове и могат да направят дори сладки храни като карамел по-горчиви на вкус.
Тези открития са довели дотам, че някои компании използват специално подбрана музика, за да допълнят или засилят вкусовото преживяване на клиентите си.
Избягването на разсейвания като телевизора или мобилния телефон по време на хранене също може да помогне за намаляване на приема на калории. А слушането на природни звуци може да ни насърчи да правим по-устойчиви и екологично съобразни хранителни избори.
Увеличете обема на порцията със здравословни храни
Докато звукът влияе по-фино върху избора ни на храна, промяната в структурата и състава на храната може значително да намали броя на приетите калории.
Един от начините е да запазим същия обем на порцията, но да намалим енергийната ѝ плътност, тоест количеството калории. Изследванията последователно показват, че хората обикновено изяждат приблизително един и същ обем храна независимо от това колко калории съдържа тя.
Внимавайте с ефекта на „стомаха за десерт“
Според Спенс е важно да разберем, че външните стимули често заобикалят усещането ни за ситост.
„Рядко се храним, защото сме отчаяно гладни“, казва той. „Обикновено сме стимулирани от това, което виждаме, чуваме и помирисваме.“
Помислете например за ефекта на „стомаха за десерт“. Изследователи наскоро установиха, че само гледката на десерт може да ни накара да го пожелаем, дори когато вече сме напълно сити.
Като обобщение, ясно е, че можем да си помогнем да правим по-здравословни хранителни избори, ако обръщаме по-голямо внимание на начина, по който всички наши сетива влияят върху решенията ни.
