Учени успяха да върнат към живот микроскопично животно, прекарало около 24 000 години в замразено състояние, съобщава индийската платформа idronline.org.

Става дума за ротифера – миниатюрен многоклетъчен организъм, известен със своята изключителна издръжливост. Той е бил извлечен от сибирската вечна замръзналост, където е останал запазен още от края на плейстоцена, без да бъде нарушаван в продължение на хилядолетия.

След внимателно размразяване в лабораторни условия, организмът не просто „се събудил“, а показал пълна жизнена активност. Според учените това откритие разширява познатите граници на криптобиозата – състояние, при което жизнените процеси се забавят почти до пълно спиране. Досега подобна устойчивост се наблюдаваше основно при едноклетъчни организми, докато ротиферата е значително по-сложна, със собствена храносмилателна система и елементарни нервни структури.

Изследователите обясняват, че пробата е извлечена от богата на лед почва от късния плейстоцен, част от т.нар. ледников комплекс Едом. Характеристиките на този геоложки слой показват, че той е замръзнал бързо след образуването си и е останал в това състояние без размразяване, което е позволило изключителното съхранение на организма.

Ръководителят на изследването Стас Малавин подчертава, че това не е изолиран случай, а доказателство за забележителната устойчивост на живота. По негови думи, ротиферата дори е започнала да се размножава безполово след съживяването, което показва, че клетъчната ѝ структура е останала непокътната въпреки хилядолетията в лед.

„Това е най-силното доказателство досега, че многоклетъчни организми могат да преживеят десетки хиляди години в състояние на почти напълно спрян метаболизъм“, отбелязва ученият.

Експертите обаче предупреждават, че макар откритието да напомня на научна фантастика, приложението му при по-сложни организми – като хората – остава далечна перспектива. Въпреки това разбирането как клетките устояват на екстремни условия като замръзване и радиация може да има сериозно значение за медицината и бъдещите космически мисии.

Според Малавин, макар възкресяването на по-сложни организми все още да е невъзможно, преминаването от едноклетъчни форми към многоклетъчни същества с органи, макар и примитивни, представлява значителен научен пробив.