Великден е празникът на празниците, победата на живота над смъртта. Това е най-тържественият момент в историята на човечеството. И преди Възкресение Христово хората са яли и пили. Сега, 2000 г. след Неговото Възкресение продължаваме да живеем по същия начин. Това заяви доц. д-р Венцислав Каравълчев пред ТАРАЛЕЖ.

Като всеки празник Великден има и трапезна част, но има и чисто духовна. Като светски хора сякаш акцентът ни пада върху храната, а другата част е съществената. 

Православните християни и по Стария и по Новия стил празнуват заедно Пасха. Единственото изключение се прави за Финландия, които празнуват Великден заедно с Католиците. Причината е, че финландците са 1/3 католици, 1/3 протестанти и 1/3 православни и целта е да празнува цялата страна, разказа Каравълчев.

Историята на слизането на Благодатния огън е много древна, разказа доц. Каравълчев. Храмът над Божи гроб е построен от царица Елена - майката на Св. Константин Велики. "Ако някой ми каже, че Благодатният огън е слизал преди това, няма как да му повярвам. Къде е слизал? На мястото на Голгота римляните са построили езически храм на богинята Артемида, няма как Благодатният огън да е слизал там. Когато Света Елена започва разкопки и открива Светия Кръст, тя въздига тази църква на гроба Господен. Това е най-голямата светиня на християнския свят.
За слизане на Благодатния огън може да говорим от средата на IV век. Това чудо се случва до ден днешен в съботния ден. В ранния следобед само при молитвите на православния патриарх, не на католическия, нито на арменския, нито някой друг се случва това чудо.Преди измолването на Благодатния огън храмът се претърсва, за да е ясно, че няма каквито и да са запалителни вещества. Когато слезе Благодатния огън свещите се възпламеняват сами. Първите минути той не пари, не изгаря, хората го пипат. Това е благодатта на Нетварната Светлина", разказа доц. д-р Венцислав Каравълчев.