Недостатъчната физическа активност постепенно натоварва различни системи в организма, а последиците често остават незабелязани години наред
Все повече хора прекарват по-голямата част от деня си в седнало положение. За мнозина това не е въпрос на избор, а част от работата - дълги часове пред компютъра, зад волана или на бюро. След края на работния ден умората често надделява и вместо разходка или тренировка следват още няколко часа пред телевизора или телефона. Така неусетно движението се превръща в изключение, а не в естествена част от ежедневието.
Проблемът обаче не се изчерпва само с това, че изгаряме по-малко калории. През последните години редица научни изследвания показват, че продължителното седене оказва влияние върху почти всяка система в човешкото тяло - от мускулите и сърцето до мозъка и обмяната на веществата.
Една от първите системи, които реагират, е мускулната система. Когато седим продължително, големите мускулни групи на краката и седалището почти не работят. Постепенно те започват да отслабват, а това се отразява на стойката, стабилността и натоварването върху гръбначния стълб. Не е случайно, че хората със заседнал начин на живот по-често се оплакват от болки във врата, раменете и кръста. Причината невинаги е в самия гръбнак, а в липсата на достатъчно физическа активност, която поддържа мускулите силни и ставите подвижни.
Продължителното обездвижване оказва влияние и върху кръвообращението. Когато краката остават неподвижни с часове, мускулите не подпомагат нормалното връщане на кръвта към сърцето. Това може да доведе до усещане за тежест, подуване на глезените и поява на разширени вени при хора с предразположение.
Не по-малко съществен е ефектът върху обмяната на веществата. Докато сме активни, мускулите използват глюкоза и мазнини като източник на енергия. При продължително седене този процес се забавя, а организмът започва да изразходва значително по-малко енергия. В резултат с времето могат да се натрупат излишни килограми, особено ако хранителните навици останат непроменени.
Изследвания показват, че няколко часа продължително седене могат временно да намалят чувствителността на клетките към инсулина - хормона, който регулира нивата на кръвната захар. Когато това се повтаря ежедневно в продължение на години, рискът от инсулинова резистентност и диабет тип 2 постепенно се увеличава. Поради тази причина специалистите подчертават, че не само спортът, но и честите кратки раздвижвания през деня имат значение за поддържането на нормален метаболизъм.
Липсата на движение се отразява не само на теглото и кръвната захар, но и на сърдечно-съдовата система. Колкото по-малко се движим, толкова по-малко работи сърцето в оптималния си диапазон. С течение на времето това може да повлияе неблагоприятно на кръвното налягане, нивата на холестерола и цялостното състояние на кръвоносните съдове. Затова заседналият начин на живот днес се разглежда като един от независимите рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания - дори при хора, които нямат други сериозни здравословни проблеми.
Липсата на движение не засяга само физическото здраве. Все повече проучвания показват, че тя може да повлияе и на мозъчната функция и психичното състояние. По време на движение организмът отделя биологично активни вещества, които подобряват настроението, подпомагат концентрацията и намаляват усещането за стрес. При продължително обездвижване този естествен механизъм работи по-слабо, което може да допринесе за по-често чувство на отпадналост, раздразнителност и липса на мотивация. Липсата на движение сама по себе си не е причина за депресия или тревожни разстройства, но е фактор, който може да повлияе неблагоприятно върху психичното благополучие.
Продължителното обездвижване увеличава риска от заболявания с течение на времето, особено когато е съчетано с небалансирано хранене, тютюнопушене и недостатъчен сън.
Добрата новина е, че организмът реагира сравнително бързо на положителните промени. Не е необходимо всеки ден да прекарваме часове във фитнеса, за да намалим вредите от продължителното седене. Според специалистите дори кратките прекъсвания на всеки 30-60 минути могат да бъдат от полза. Достатъчно е човек да стане от стола, да се разходи за няколко минути, да направи няколко клякания или да се разтегне. Тези кратки движения активират мускулите, подобряват кръвообращението и подпомагат контрола на кръвната захар.
Още по-добър ефект се постига, когато подобни малки навици се комбинират с редовна физическа активност през седмицата. Това не означава непременно тренировки във фитнеса - бързото ходене, карането на велосипед, плуването, танците или дори по-дългите разходки също могат да бъдат отличен избор.
Полезно е в ежедневието да намираме повече възможности за движение. Изкачването на стълбите вместо използването на асансьор, слизането една спирка по-рано, кратката разходка по време на обедната почивка или разговорите по телефона в изправено положение изглеждат като дребни промени, но когато се превърнат в навик, могат осезаемо да намалят времето, прекарано в седнало положение.
Важно е да се помни, че човешкото тяло е създадено да се движи. Продължителното седене не причинява незабавно заболяване, но когато се превърне в ежедневие, постепенно натоварва различни системи в организма. Специалистите все по-често определят движението не само като начин за поддържане на добра физическа форма, а и като една от най-ефективните инвестиции в дългосрочното здраве. Понякога само няколко минути активност, разпределени през деня, могат да имат по-голямо значение, отколкото предполагаме.
