Лекар от ВМА обяснява как жегата, дългото шофиране, носенето на куфари и необичайното физическо натоварване увеличават риска от болки и травми
Летните месеци носят промени в ежедневието - повече време на открито, повече движение, пътувания и различно професионално натоварване. Променят се както спортните навици, така и спазването на рехабилитационните програми от пациентите. Именно затова през лятото се наблюдава различен профил на пациентите в сравнение със зимния сезон, обяснява доц. Христина Миланова, началник на Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина“ към ВМА.
Според множество епидемиологични проучвания през този период някои травми и заболявания се срещат значително по-често. Това се обяснява с по-високата двигателна активност, практикуването на спорт, туризъм и планински преходи, карането на велосипед, тротинетки и ролери, градинската и селскостопанската работа, по-продължителното физическо натоварване по време на отпуските, високите температури, риска от дехидратация и увеличения брой пътнотранспортни произшествия.
По-активният начин на живот през лятото и практикуването на спорт подобряват физическата форма, но могат да доведат и до по-висок риск от травми и претоварване на опорно-двигателния апарат, особено при липса на предварителна подготовка. Данни, публикувани в Sports Medicine и British Journal of Sports Medicine, сочат, че през летните месеци честотата на спортните травми нараства с 20 до 40%, като най-много случаи се регистрират между юни и август. По информация на специалистите от ВМА навременното започване на физиотерапия съкращава периода на възстановяване, облекчава болката и намалява вероятността травмата да се хронифицира.
„Именно през летните месеци ние, като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, наблюдаваме повече пациенти със спортни травми след бягане, фитнес, тенис или футбол“, посочва доц. Миланова.
През лятото, когато планинският туризъм е най-активен, по-често се регистрират навяхвания, фрактури, мускулни разтежения, претоварване на коленните стави и плантарен фасциит. Най-засегнати са хората над 50 години и тези без добра физическа подготовка. По думите на доц. Миланова през последните години се отчита и увеличение на велосипедните травми, като най-често става дума за фрактури на ключицата, луксации на рамото, травми на гривнената става, мозъчни сътресения и болки в коленете. Все по-често специалистите се сблъскват и с травми при водни спортове - сърф, водни ски и кайт, сред които импийнджмънт синдром, тендинопатии, лумбалгии и мускулни разкъсвания.
„Парадоксално, но през август (след отпуск) значително нарастват пациентите с лумбална или шийна болка поради дълго шофиране, носене на куфари, необичайно физическо натоварване, работа в градината“, споделя експертът.
Високите летни температури оказват влияние не само върху комфорта, но и върху начина, по който функционира човешкият организъм. Температурата, влажността на въздуха, атмосферното налягане и слънчевата радиация са сред климатичните фактори, които съществено въздействат върху физиологичните процеси, определящи ефективността и безопасността на рехабилитационните процедури.
При горещо време организмът задейства механизми за терморегулация, което увеличава натоварването на сърдечно-съдовата система и повишава риска от дехидратация, електролитен дисбаланс и по-бърза умора. В резултат физическата работоспособност може да намалее, а интензивността и продължителността на физиотерапевтичните програми да се наложи да бъдат съобразени с тези промени. Недостатъчният прием на течности може да доведе до мускулни крампи, отпадналост, замайване и понижена физическа издръжливост, което от своя страна забавя възстановяването или увеличава риска от нова травма.
Най-силно засегнати от топлинния стрес са пациентите с неврологични заболявания. Това в особена степен се отнася за хората с множествена склероза, тъй като повишаването на телесната температура може временно да засили неврологичните симптоми и чувството за умора. Поради тази причина физиотерапевтичните процедури при тези пациенти трябва да се провеждат в климатизирани помещения, с използване на охлаждащи средства, в кратки сесии и при осигурена адекватна хидратация.
Поради тези причини специалистите от ВМА препоръчват повишено внимание при възрастните хора, пациентите със сърдечно-съдови заболявания, при които механизмите за терморегулация са отслабени, както и при хората с диабет или хронична венозна недостатъчност. При тях високите температури могат да засилят периферните отоци и венозния застой, а нерядко се наблюдават и вестибуларни нарушения като световъртеж, нарушен баланс и повишен риск от падане.
За тези групи пациенти физиотерапевтичните процедури трябва да бъдат съобразени с индивидуалното им състояние. Специалистите препоръчват терапията да не се провежда през най-горещите часове на деня и да бъдат осигурени подходящи условия за нейното изпълнение.
„От друга страна, умереното топлинно въздействие може да подобри еластичността на меките тъкани, да намали мускулния спазъм и болката и да улесни изпълнението на терапевтичните упражнения. При пациентите с хронични заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, хронична лумбалгия лятото често подобрява симптомите. При хронични мускулно-скелетни болки пациентите често съобщават за субективно подобрение през лятото поради топлината, по-голямата физическа активност, повече слънчева светлина, повишени нива на витамин D. При тези състояния добър ефект се наблюдава при съчетание на апаратна физиотерапия и кинезитерапия с климато- и балнеолечение. Не трябва да забравяме, че България е една от най-богатите в Европа по балнеологични ресурси и е добре да използваме оптимално тази възможност“, обяснява доц. Христина Миланова.
„По отношение на взаимовръзката между климатичните фактори и рехабилитационните процедури през летните месеци ние трябва да отчитаме риска от прегряване, дехидратация, електролитни нарушения, фоточувствителност при някои физикални фактори и медикаменти, необходимостта от охлаждане след упражнения, адаптиране на интензивността според температурата. Практическите препоръки включват индивидуализиране на рехабилитационната програма според климатичните условия, провеждане на терапевтичните сесии в по-хладните часове на деня, осигуряване на адекватна хидратация, мониториране на сърдечната честота и субективното натоварване, както и използване на климатизирани помещения при пациенти с по-висок риск“, споделя още тя.
Познаването на начина, по който климатичните фактори влияят върху физиологичните механизми за адаптация, дава възможност рехабилитационните програми да бъдат по-добре съобразени с нуждите на пациентите. Това повишава безопасността на терапията и допринася за по-добри функционални резултати при различни групи пациенти.
Въпреки горещините, лятото създава благоприятни условия за рехабилитация. По-дългата светла част на деня, повече възможности за движение и положителният ефект от активния начин на живот могат да подпомогнат възстановяването, когато терапията е правилно планирана и адаптирана към индивидуалните особености на пациента. „Физиотерапията не е само лечение, но и инвестиция в качеството на живот, независимо от сезона. Навременната оценка и правилно подбраната терапия са най-краткият път към бързото и безопасно възстановяване“, отбелязва доц. Миланова.
