Двете състояния могат да предизвикат сходни оплаквания, но при съмнение за сърдечен удар всяка минута е от значение
Болка в гърдите, ускорен пулс, задух и внезапен страх – тези симптоми могат да се появят както при паническа атака, така и при инфаркт. Приликата между двете състояния често затруднява разпознаването им, но последствията от забавената медицинска помощ при сърдечен удар могат да бъдат животозастрашаващи.
Инфарктът настъпва, когато кръвоснабдяването на част от сърдечния мускул бъде прекъснато, най-често вследствие на запушване на коронарна артерия. Без достатъчно кислород сърдечната тъкан започва да се уврежда, поради което навременната медицинска намеса е решаваща.
Един от най-характерните признаци е усещането за натиск, тежест или стягане в гърдите. Болката може да се разпространява към едната или двете ръце, гърба, шията или долната челюст.
Сред останалите възможни симптоми са студена пот, гадене, замаяност, необичайна слабост и затруднено дишане. Важно е да се знае, че инфарктът невинаги протича със силна гръдна болка, а оплакванията могат да бъдат различни при отделните хора.
Паническата атака, от своя страна, представлява внезапен пристъп на силен страх или тревожност. При нея организмът активира реакцията си на стрес, което може да доведе до учестено сърцебиене, бързо дишане, треперене, изтръпване и усещане за загуба на контрол.
Симптомите обикновено достигат най-голяма интензивност в рамките на няколко минути и постепенно отслабват. Това обаче не е сигурен признак, че причината е единствено тревожност.
Продължителността и характерът на болката могат да дадат насоки, но не са достатъчни за поставяне на диагноза. Инфарктът може да започне внезапно, включително в покой, а паническата атака също може да причини силен дискомфорт в гърдите.
Затова при нова, необяснима или продължаваща гръдна болка, особено когато е придружена от задух, студена пот, прилошаване или болка, разпространяваща се към ръката и челюстта, трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ на телефон 112.
Не е препоръчително човек сам да шофира до болницата при съмнение за инфаркт.
За разграничаването на двете състояния лекарите използват медицински преглед, електрокардиограма и при необходимост кръвни изследвания, включително за сърдечния маркер тропонин.
При потвърдена паническа атака лечението може да включва психотерапия, техники за овладяване на тревожността и в определени случаи медикаменти, назначени от специалист.
Най-важното правило е симптомите да не бъдат автоматично обяснявани със стрес или паника. Дори човек да е преживявал подобни пристъпи преди, новите или необичайни оплаквания изискват медицинска оценка.
Навременната реакция може да бъде решаваща, когато зад привидно познатите симптоми стои сериозен сърдечен проблем.
