По отношение на двустранните протоколи със София, президентът коментира, че те са част от заключенията на Съвета на Европа, но не влизат в самата преговорна рамка
Въпросът за европейската интеграция на Северна Македония и условията за начало на преговори на страната - включването на българите в конституцията, не могат да бъдат квалифицирани нито изключително двустранен въпрос с България, нито като проблем само между ЕС и Северна Македония. Toва стана ясно от думите на президента на страната Гордана Силяновска.
Президентът припомни, че по своята същност въпросът дълго време е разглеждан като двустранен. Тя подчерта, че нито по отношение на Плана за действие за правата на малцинствата, нито преди това е имало забележки или заплахи за вето от други държави, освен от България. Вместо това винаги е била изтъквана необходимостта от оценяване според система по заслуги.
В момента позициите изглеждат противоречиви. Силяновска отбеляза, че България твърди, че въпросът вече не е двустранен и Северна Македония си има работа директно с Европейския съюз. В същото време председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призовава двете страни да разговарят и чрез диалог да обменят позициите си. "Е, сега, не може да квалифицирате проблема и като двустранен, и като проблем с ЕС”, смята северномакедонският президент.
По отношение на двустранните протоколи с България, президентът коментира, че те са част от заключенията на Съвета на Европа, но не влизат в самата преговорна рамка.
Тя изрази сериозни резерви към юридическата тежест на тези документи. Силяновска заяви, че не може двустранен договор да се променя с протокол, подписан само от двама министри. Тя постави под въпрос доколко е в съответствие с правовата държава подобни протоколи да бъдат част от заключенията.
Държавният глава разкри, че именно поради тази причина евродепутатът Томас Вайц, който е докладчик на ЕП за Северна Македония, е поискал официално становище от правната служба на Европейския съвет. Целта е да се изясни естеството на протоколите, тяхната роля и дали могат да се използват като аргумент за блокади. Силяновска допълни, че в момента предвидимостта на евроинтеграционния процес на страната зависи изцяло от тези документи.
Президентът подчерта, че в ролята си на държавен глава не може да даде гаранции за промяна на конституцията. Причината е, че депутатите в Скопие, които трябва да гласуват промените с мнозинство от две трети, представляват гражданите и по подобие на всеки европейски парламент гласуват според собствените си убеждения.
Северномакедонският президент коментира и изказването на Урсула фон дер Лайен, че македонската идентичност не е застрашена. В отговор на това Силяновска напомни, че в преговорната рамка ясно е вписана унилатералната (едностранна) декларация на България по отношение на официалния език в Северна Македония.
„Вярно е, че ЕС казва, че няма проблем с този език, но ако, противно на всички международни норми през 21-ви век, такова изявление е включено в преговорната рамка защо да не се съмнявам в заплаха? Защо иначе някой би настоявал за нещо подобно? Ако няма проблем, извинете, тогава какъв е въпросът, свързан с българите? Не е ли това въпрос на идентичност? Кой някога е преговарял в ЕС за идентичност? Нека попитам какво е историята, ако не идентичност? Какво е културата, ако не идентичност? Аз казвам така: политическите лидери идват и си отиват. Мен ме интересуват документите”, заяви в интервю за местна медия Силяновска, цитирано по БТА.
