Така нареченият jet lag е типичен след презокеански полети
Умора, безсъние, проблеми с концентрацията и дори нарушения в работата на органите – това са само част от последствията от т.нар. jet lag или синдром на смяната на часовите пояси. Макар най-често симптомите да отшумяват за няколко дни, учени предупреждават, че при хората, които често пътуват на дълги разстояния, ефектите могат да бъдат много по-сериозни.
Не е само умора
Повечето хора свързват синдрома на смяната на часовите пояси с недоспиване и отпадналост след дълъг полет. Според учени обаче проблемът е далеч по-сериозен.
Освен силна умора, jet lag може да предизвика главоболие, мускулни болки, гадене, диария или запек, както и затруднена концентрация, проблеми с паметта, раздразнителност и липса на мотивация.
Причината не е просто липсата на сън, а нарушаването на вътрешния биологичен часовник, който регулира кога спим, кога се храним и кога организмът е най-активен.
Човешкият организъм работи по приблизително 24-часов цикъл, известен като циркаден ритъм. Той се контролира от малка зона в мозъка, която синхронизира различни процеси в тялото с деня и нощта.
Когато човек прекоси няколко часови пояса за кратко време, този механизъм се нарушава. В резултат организмът продължава да функционира според старото време, въпреки че местното време вече е различно.
Полетите на изток са най-тежки
Специалистите посочват, че симптомите са по-силно изразени при полети на изток, при преминаване през повече часови пояси и през зимните месеци, когато светлата част на деня е по-кратка.
При повечето хора дискомфортът е временен, но за пилотите и кабинния екипаж, които редовно пресичат континенти, нарушаването на биологичния часовник се превръща в хроничен проблем.
Изследвания показват, че стюардесите и пилотите с натоварени графици имат по-високи нива на кортизол – хормона на стреса.
Макар краткотрайното му повишаване да е нормално, продължително високите стойности могат да отслабят имунната система и да увеличат риска от сърдечносъдови заболявания.
Други проучвания върху животни показват, че честото нарушаване на циркадния ритъм води до проблеми с паметта, по-бавно образуване на нови мозъчни клетки и нарушения в работата на черния дроб.
Има ли връзка с рака?
Учените подчертават, че резултатите от експериментите с животни не могат автоматично да бъдат прехвърлени върху хората.
Въпреки това редица наблюдателни изследвания показват, че при хората, които редовно пресичат множество часови пояси, се наблюдава по-висока честота на някои онкологични заболявания.
Сред пилотите е установен повишен риск от рак на простатата, а при стюардесите – от рак на гърдата и меланом. Експертите обаче отбелязват, че причините вероятно са комплексни и включват не само хроничния jet lag, но и други фактори, като излагането на космическа радиация по време на полети.
Как да намалим симптомите?
Специалистите препоръчват подготовката да започне още преди заминаването.
Ако полетът е на изток, е добре човек постепенно да започне да ляга с един-два часа по-рано няколко дни преди пътуването. При полет на запад се препоръчва обратното – постепенно по-късно заспиване.
След пристигането най-важната задача е организмът възможно най-бързо да се адаптира към новото местно време.
Един от най-ефективните начини е правилното излагане на естествена светлина.
При пътуване на запад специалистите съветват хората да прекарват повече време навън след пристигането, за да помогнат на организма да се настрои към новия часови пояс. В определени случаи обаче е необходимо точно обратното – ограничаване на светлината чрез слънчеви очила, за да не се обърква допълнително биологичният часовник.
Помагат ли мелатонинът и тренировките?
Някои хора използват добавки с мелатонин, но мненията на здравните власти се различават.
Американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията (CDC) включват мелатонина сред възможностите за справяне със синдрома на смяната на часовите пояси, докато британската Национална здравна служба (NHS) не го препоръчва заради недостатъчно убедителни доказателства за ефективността му.
Освен това неправилният прием може да обърка още повече биологичния часовник и да засили симптомите.
Умерената физическа активност след пристигането също може да подпомогне по-бързата адаптация, показват малки научни изследвания.
Експертите съветват още по време на полета часовникът да бъде настроен към местното време на крайната дестинация.
Полезно е и храненията след пристигането да се съобразят с местния часови режим. Това подпомага синхронизирането на биологичните процеси в черния дроб и панкреаса и улеснява адаптацията на организма.
Интересно изследване на Университета в Съри показва, че хората, които предварително са силно притеснени, че ще страдат от jet lag, впоследствие съобщават за по-тежки симптоми.
Според учените това може да се дължи на т.нар. ноцебо ефект – когато негативните очаквания сами по себе си усилват неприятните усещания.
Добрата новина е, че организмът постепенно се адаптира сам. При пътуване на изток биологичният часовник се настройва с около един час на ден, а при полет на запад – с около час и половина дневно. За повечето хора това означава, че в рамките на около седмица симптомите изчезват напълно.
